Игор Кривов, бивш член на полувоенната спецназ група „Алфа“ на украинската служба за сигурност, която използваха за освобождаване на заложници и борба с терористи, беше служил също като щурмовак в екипа на Доминго Чавес от „Рейнбоу“. Сега не се занимаваше с тези неща, пенсиониран по инвалидност поради инцидент по време на обучение, когато главният му парашут не се беше отворил, а резервният, оплетен от силната въздушна струя, го беше стоварил тежко на земята. Това завърши с два счупени крака, натрошен таз и кървене почти до смърт от различните счупени места.
Когато научи, че заради тези наранявания няма да може да се върне на активна служба в „Рейнбоу“, той започна работа като уличен полицай в Киевската общинска полиция и междувременно изкара магистратура по разузнаване на престъпността. Прекара малко време като следовател в Министерството на вътрешните работи, но корупцията в тази организация го отблъсна. Настояваше да играе по правилата, но така само влоши отношенията си с шефовете и затова сега работеше в частния сектор като охрана или помощник за различни задачи - всъщност предлагаше се като скъпоплатен екскурзовод на чужденци, които въртяха бизнес в града с население от 1,8 милиона души.
В резултат на раните си Кривов ходеше леко прегърбен и накуцваше видимо, но въпреки операциите и дългото време, прекарано сред насилници и престъпници, винаги се усмихваше.
- Полковник Кларк! - каза той и раздруса ръката на Джон на пистата. - Радвам се да те видя.
- Здравей, Игор. Благодаря ти, че се съгласи да работиш с нас.
- Шегуваш ли се? Писна ми да разхождам репотери от Си Ен Ен от един протестен митинг на друг. Няколко дни с вас си звучи много добре.
Когато Чавес слезе по стълбите на самолета, Кривов грабна дребния мексиканец в мечешка прегръдка.
- Радвам се да те видя, Игор.
- И аз теб.
Представиха четиридесет и пет годишния мъж на останалите и след няколко минути качиха цялото си оборудване в микробуса. Игор знаеше, че тези хора не са журналисти, но Кларк му каза, че идва да „поразгледа“. Украинецът реши съвсем логично, че тези са от ЦРУ, но действат под прикритие.
В града познаваха Кривов като човек, който работи с чуждестранната преса, и затова Кларк знаеше, че той само ще придаде легитимност на прикритието им като журналисти. Това, както и познаването на местния престъпен контингент, го правеше идеален партньор на екипа на Колежа, защото те трябваше да научат за някои от по-тъмните страни на града, за да разберат какво правят тук „Седемте каменни мъже“.
Напуснаха летището и заминаха за нает апартамент на третия етаж в стара сграда на десния бряг на река Днепър. Въпреки умората от полета американците не си губиха времето и се заеха да подготвят тайната си квартира. Претърсиха я за микрофони с помощта на малки устройства, скрити във фотографското им оборудване, и се захванаха да подбират маршрути за бягство из района, за всеки случай.
Гавин Биъри се настани в хола. От самото начало Кларк изтъкваше колко е важно да поддържат легендата си. Биъри разположи компютъра си с тази мисъл в главата. Не само че компютрите имаха защита с парола, но и програмите, които ползваха в Колежа, стояха скрити, а само редакторските програми и няколко новинарски сайтове оставаха видими. Така ако някой успееше да преодолее защитата, щеше да мисли, че гледа компютъра на редактор или фотограф от пътуващ новинарски екип.
Гавин включи двата си лаптопа и оттам влезе в мрежата СИРПНет на ЦРУ, както и в мрежата на украинската полиция. Нагласи и един компютър да работи като цифров радиоприемник, който свърза с високоговорител. Радиото можеше да засича и дешифрира съобщения от местната полиция, въпреки че само Кривов говореше свободно украински.
Успяха в известна степен да заобиколят този проблем с програма за превод, като по този начин всичко, което Гавин свали от полицейската мрежа, щеше да се превежда мигновено на английски език. На теория всичко изглеждаше много добре, но на практика програмата пропускаше доста. Гавин трябваше да чете всяко изречение по няколко пъти, за да разбере какво означава преводът, а голяма част от текста си оставаше неразбираема.
Докато всички се настаняваха, Динг Чавес заведе Игор Кривов настрана.
- Виж, Игор, с теб се познаваме от много време, затова знаеш, че карам направо, нали?
- Така е, Динг.
- Искам да те питам нещо. Знам, че си украинец, но си от семейство на руснаци. Какво мислиш за последните слухове за Русия?
- Слуховете, че Русия ще ни нападне ли имаш предвид?