- А, пускат се слухове, но нищо съществено.
- Какви?
Фоли махна ръка пренебрежително.
- Непотвърдени неща, които не се връзват с другата информация. Финландците казаха, че е деветак от КГБ, но никой от познатите ни деветаци не го знае.
- Извинете, а какво е деветак? - запита Джей Кенфийлд.
Райън отговори вместо Мери Пат:
- Ах, Джей, ти си млад, но не чак толкова, че да не помниш Съветския съюз. Така наричаме служителите на Девето глав-но управление. Техните бодигардове, охраната.
Кенфийлд вдигна ръце.
- Извинявам се. Аз работех по Близкия изток. СССР не ми влизаше в задълженията. Знам за Девето управление, но не и за прякора. Както и да е, според мен разузнаването на финландците в случая е лошо. Имаше специална школа за Девето управление и бившият шеф на школата се водеше на заплата при нас през деветдесетте. Той ни даде всички имена, но Таланов не беше сред тях.
Мери Пат добави:
- Германците също знаеха, че е от ГРУ и е служил в Афганистан във въздушнодесантните войски. Казват, че участвал в първоначалната инвазия през 1979 г.
Джак помисли над тези думи.
- Май е така. В онези години трябва да е бил към двадесет и нещо годишен. ГРУ не се разпадна така, както КГБ, и затова нямаме толкова голям достъп до информацията за служителите там.
- Така е.
- Друго? - запита Райън.
- Нищо. Британците разправяха някакви щуротии за него, но и те казваха, че са непроверени и малко вероятни.
- И какви са те?
Фоли не изглеждаше никак убедена в онова, което трябваше да разкаже на президента.
- Че е бил убиец. През осемдесетте се говореше за самотен убиец от КГБ, който убивал в Източна и Западна Европа от името на Москва. Никой не разбра кой е и дори не доказа, че той съществува.
Джак отвори широко очи.
- Чакай. Да не говориш за Зенит?
- Точно така. Слухът по онова време беше, че този свръх-убиец от КГБ е с кодово име „Зенит“. Нима си спомняте това?
- По дяволите, Мери Пат. Аз бях във Великобритания, когато ставаше всичко това. Познавах една от жертвите.
- Да, така е. Разбира се. Както и да е, години след факта британците разполагаха с един-единствен източник, който казал, че Зенит е бивш човек от ГРУ на име Таланов и че бил служил като парашутист в Афганистан.
Райън не можеше да повярва на ушите си. За първи път през този разговор повиши тон:
- Казваш, че Роман Таланов е Зенит?
Фоли поклати глава енергично.
- Не, не казвам това. Казвам, че един човек разказал тези неща на британците и те ги записали в досието. Но информацията е от един-единствен източник и така и не са успели да намерят потвърждение. Знаеш как е - за всяко зрънце пшеница има цяло буре плява. Аз прочетох нашето досие за разследванията на убийствата от Зенит и стигнахме до извода, че няма никакъв съветски убиец, който убива банкери и агенти разузнавачи из Запада.
- Британците го приписаха на немски терористи - каза Райън.
- Точно така - потвърди Фоли. - На „Фракция Червена армия“. Полицията нахлула в апартамент в Берлин, убили няколко терористи и намерили доказателства за връзката им с така наречените убийства от Зенит.
В стаята настъпи тишина. Тримата, които седяха пред Райън разбираха, че той си спомня нещо от миналото, но търпеливо го изчакаха. Накрая той каза:
- Никога не съм вярвал, че са хванали истинските виновници.
- Но, господин президент - възрази Фоли, - спомняте си, че след падането на „желязната завеса“ стотици бивши шпиони от КГБ с удоволствие ни разказваха за изпълненията си. Имаме много информация за оперативния персонал на КГБ от онзи период. Няма никакво доказателство за съществуването на Зенит и никой никога не е споменавал името Таланов. Руснаците проведоха свое разследване и не откриха нищо.
- Възможно е операциите да са били нерегистрирани. Или Зенит да не е бил от КГБ, а друго нещо - каза Райън.
- Какво друго? - запита Кенфийлд.
Райън сви рамене.
- Бих искал да знам какво имат по въпроса британците.
Фоли почука с химикалката по бележника си за момент.
- Извинете ме, че го казвам, но няма да ви хареса. Достатъчно дълго сте в тези неща, за да вярвате на слухове.
- Угоди ми, Мери Пат.
Жената сви рамене.
- Вие сте президентът. Но помнете, че е било преди тридесет години. Някои от играчите вече ги няма. Други вероятно са забравили.
Райън помисли по този въпрос.
- Можем да поискаме от британците данните по случая „Зенит“.
- Както кажете. Ще възложа задачата на някого веднага щом получим досиетата.
Джак предложи:
- А какво ще кажете да доведем външен човек, който да ги види? Някой, който тогава е бил активен. Някой, който познава Съветския съюз. Играчите, бюрокрацията. Времената.