- Имате ли някого предвид?
- Какво мислиш за Ед? Дали ще прояви интерес?
- Шегувате ли се? Ще подскочи от радост.
- Добре. Ще му намерим офис до вас в старата офис сграда.
Старата офис сграда се поддържаше от Административната служба на президента и много от работещите в Белия дом имаха там кабинети.
- Там ще може да разглежда папките по случая и да потърси връзка между Таланов и Зенит или да отрече, че това е той.
Фоли стана, за да си тръгне.
- Ако нямате нищо против, че го казвам, това е личен въпрос.
- Да, така е. И за мен навремето въпросът беше много личен. Но тук има още нещо. Всички признаваме, че знаем съвсем малко за втория най-влиятелен човек в Русия. Ако той е бил активен убиец на КГБ преди тридесет години, то това има съвсем ясна връзка с настоящето. А ако се окаже, че не е така, то поне ще знаем, че сме се поинтересували.
Мери Пат отговори:
- Ще се обадя на Ед, щом се върна в офиса си.
24.
Местният резидент на ЦРУ Кийт Биксби беше прекарал сутринта в срещи в посолството на САЩ и сега, малко след обяда, започна процедура по откриване на преследвачи, която щеше да продължи чак до следобеда. Имаше среща в четири с един италиански бизнесмен с малка компания за товарни превози, с която прекарваха нелегално хора от и към Русия.
Като местен шеф Биксби смяташе за малко необичайно да се среща тайно с агентите, но се намираше в необичайна ситуация. Всички от хората му работеха по задачи тук, в Киев, или в други части на Украйна. Освен това в страната имаше и оператори без официално прикритие, но повечето от тях сега се намираха близо до руската граница и на полуостров Крим, за да разузнават руснаците и техните намерения.
Киевската резидентура не разполагаше с толкова хора, колкото Биксби искаше, но не защото се намираше в далечна и отдавна забравена от ЦРУ страна. Всъщност почти всички служители, които говореха руски или украински, вече работеха в Русия или в Украйна, а ЦРУ не можеше да бълва достатъчно бързо агенти, говорещи украински, за да задоволи големите потребности.
Колкото по-силно биеха барабаните на войната, толкова повече отговорности поемаше Биксби, за да помага в работата. Това означаваше, че самият той трябва да излиза от посолството и да губи часове в криеница от преследвачи, за да се срещне с някой лош човек и да яде лоша храна. Италианският контрабандист не беше важен, особено предвид изгледите руснаците да нападнат съвсем скоро, но все пак носеше информация и Биксби реши да се срещне с него.
Още преди да изминат двадесет минути, откакто се зае да убягва на евентуални преследвачи, и докато чакаше на спирката пред огромната и величествена катедрала „Свети Володимир“, към Биксби се приближи един мъж в яке с вдигната яка и с шал около устата.
Американецът огледа закачуления мъж. Професията му изискваше да е подозрителен, но това можеше и да му спаси живота.
Мъжът спусна шала.
- Аз съм Джон Кларк. Говорихме миналата седмица.
Биксби го огледа и разпозна лицето на легендата от ЦРУ, което беше видял на няколко снимки. Но остана нащрек.
- Не съм сигурен, че съм казал нещо, което да ти е прозвучало като покана.
Кларк се засмя.
- Не, няма такова нещо.
- Тогава какво правиш тук, по дяволите?
- Реших да се отбия да ям борш.
Очите на Биксби се стрелнаха наляво и надясно.
- Защо не дойдеш в офиса ми, за да поговорим?
- Всъщност - отговори Кларк - предпочитам това да си остане между нас двамата.
Биксби помисли за момент.
- Добре. Но трябва да се движим. Хайде да се поразходим.
Кларк последва Биксби няколко пресечки нагоре по булевард „Тарас Шевченко“, след което завиха и влязоха в ботаническата градина „Александър Фомин“ до университета.
Там двамата мъже тръгнаха по широка пътека между дърветата, които все още не даваха признаци на живот след дългата зима. Тук нямаше много посетители заради неприятното време и факта, че беше работен ден. Но Кларк не се чувстваше комфортно в тази ситуация. Говореше тихо.
- Не сме на сигурно място тук. Предполагам, че местната опозиция знае какво работиш в посолството.
Биксби обаче се държеше спокойно.
- Добре сме.
Кларк се озърна. Изглеждаше спокойно, но той не знаеше кой или какво се крие зад дърветата.
- Насочени микрофони?
По-младият мъж от ЦРУ отговори:
- Несъмнено.
- В такъв случай защо сме тук?