- Нещата с ФСБ са следните. Навсякъде са, но не са супер-човеци. Установихме, че им трябват десетина минути, преди да се нагласят за наблюдение. Точно сега вероятно четирима души тичат от някой микробус до метростанцията отпред и мъкнат микрофони и радиостанции, за да застанат на позиция пред нас. Винаги опитвам бързо да приключа с важните приказки, та когато онези застанат на позиция, ние да се махнем.
- Добре - отговори Кларк и нахлупи качулката си, за да скрие лицето си още повече от евентуални фотоапарати, които можеше да запечатат срещата му с местния шеф на ЦРУ.
Биксби каза:
- Е, всичко по реда си. Кажи защо си в Киев.
- Аз съм загрижен гражданин, който реши, че може да помогне.
- Неприятно ми е да го казвам, Кларк, защото си американски герой и прочие. Но говориш конски фъшкии.
Кларк се засмя. Този човек му харесваше.
- Тревожа се за Глеб Белега. Когато си говорихме онзи ден, останах с впечатление, че нямаш възможност да го провериш така, както той заслужава.
- Така е. ФСБ са навсякъде. Интересно е, че в града работи нов представител на руската организирана престъпност, но засега няма причина да се занимаваме с него, особено след като е надвиснала война.
- Реших, че ще мога да помогна.
- Как?
- Имам някой и друг приятел тук. Говоря руски. Имам право на достъп до секретна информация и изпълнявам заповеди. А и това няма да е първата ми мисия - отвърна Кларк и сви рамене.
- Не мога да поема отговорност за теб, Кларк.
- Аз не искам това от теб. Нито искам класифицирана информация. Искам само твоята благословия и отворен канал, за да мога да ти предам всяко важно нещо.
- Знаеш ли, чувал съм за агенти, които сами поемат някой случай, но не знаех, че има и такива полеви служители.
Според Кларк нещата не вървяха така, както се беше надявал. Смени темата.
- Какво става в Крим? Украинските военни готови ли са за руска инвазия?
Биксби сви рамене.
- Мога да дам само некласифициран отговор. Знам, че имаш право на секретна информация, но не съм разбрал все още какво правиш тук, мамка му.
- Както казах, не искам друго. Аз съм обикновен американски турист, който мисли да иде на почивка в Одеса.
Биксби поклати глава.
- Добре. Е... бих казал, че е по-добре да идеш в Мауи. Там може да ти направят отстъпка за трета възраст. Крим скоро ще се взриви. Руснаците са готови да нахлуят, но си търсят оправдание. Украинците местят войските си натам, за да ги прогонят - това е от местните новини, нищо свръхсекретно, - и вероятно руснаците ще кажат, че с маневрите си украинците са ги провокирали да нахлуят.
- Заради всички руснаци, които живеят в Крим.
- Да. Вероятно знаеш, че хората там са взели руско гражданство просто защото Москва раздава паспорти на украинците от руски произход. Това беше операция на ФСБ, с която подготвяха ситуацията за тази инвазия. Наричаха я „паспортизация“. Руснаците предлагаха паспорти на хора от руски произход в Крим. Създават в Украйна територия с руснаци, за да кажат, че идват да защитят своите граждани. Точно така постъпиха преди няколко години в Грузия. В Грузия имаше два автономни района - Южна Осетия и Абхазия. ФСБ раздаваха дискретно паспорти на част от населението. След това руснаците казаха, че в тези райони има толкова много руснаци, че трябва да изпратят войската си, за да разкара грузинската армия.
- И от думите ти се подразбира, че май няма какво да ги спре.
Биксби сви рамене.
- Убеден съм, че ще нападнат и ще завземат Крим. Той е ниският плод. Но се тревожа да не падне цялата страна. Русия счита украинските националисти във властта за ясна и пряка заплаха за руските граждани в страната. Володин може като нищо да изпрати войските си чак до Киев.
Кларк запита:
- С какво мога да помогна?
Биксби спря на пътеката и изгледа по-възрастния мъж.
- Ти не си сам, нали?
Кларк не отговори веднага.
- Виж, човече. Определено нямам нито време, нито енергия, нито ресурси, за да те проверя. Мога само да се обадя на човек от граничния контрол тук, в Украйна, за да ти отменят визата.
- Предпочитам да не го правиш - отвърна Кларк. - Не. Не съм сам. Тук съм с Доминго Чавес.
Биксби го изгледа с извити нагоре вежди. Чавес също беше добре известен в ЦРУ.
- Ти да не си тук по някакъв търговски договор? Да не работиш за някоя от нефтодобивните фирми?
- Изобщо не е така. Вярвай ми, не ми плащат, че съм тук. Но искам да помогна. С мен са още двама и един местен, с когото работих в „Рейнбоу“. Подготвили сме се да проучим Глеб Белега и дейността му тук, но не искам да преча на нищо, което ти може вече да правиш. Можем да ти осигурим малко квалифицирана работна ръка. Нищо повече.