Отново тръгнаха и Биксби каза, като сви рамене:
- Виж. Благодаря, че си събрал екип и си обиколил половината свят, за да дойдеш, но не се доверявам лесно. Ти си на моя територия и въпреки че нямам достатъчно хора, не съм готов да те включа в моята операция.
- Допускаш грешка - каза Кларк. Извади една визитка от джоба си с номера на сателитния си телефон. - Ако промениш решението си, аз съм тук.
Биксби взе визитката и я пъхна в джоба на якето си.
Когато доближиха метростанцията, Биксби тръгна встрани от Кларк. Отдалечи се на три метра вдясно и кимна по посока на дърветата откъм страната на Кларк.
- Имаме си компания. Някакъв неудачник от ФСБ застава на позиция ето там.
Кларк отвърна:
- Зад теб има втори човек. Още не са извадили микрофоните и камерите.
Биксби не се обърна. Вместо това остана загледан в пътеката пред себе си и отговори:
- Ще се видим, Кларк. Не се забърквай в неприятности. Имам си достатъчно проблеми.
Кларк също гледаше в земята. Никой наблюдател от разстояние не би разбрал, че са заедно. Кларк зави наляво към станцията на метрото, за да слезе по стълбите и да хване влак.
Биксби продължи по пътя и спря такси, което да го закара в посолството. Трябваше отново да започне убягването от преследвачи преди срещата си с италианския бизнесмен.
25.
Президентът Джак Райън лежеше на леглото си в Блеър Хаус. Знаеше, че е полунощ, защото големият стоящ часовник в коридора до спалнята тъкмо спря да отброява. Трябваше да го събудят в шест сутринта, ако преди това не се случи нещо, което да изисква неговото внимание, затова се надяваше да заспи бързо.
Но не смяташе, че има такава вероятност. Някои нови събития от тази вечер го държаха буден. Джей Кенфийлд от ЦРУ съобщи, че Русия е вкарала един механизиран батальон в Беларус. Но това не беше нападение, а точно обратното - имаха пълна подкрепа от Минск. Райън знаеше, че каквото и да поиска Москва, Минск се подчинява. Володин държеше в задния си джоб авторитарния лидер на Беларус.
Не, движението на тези войски не го тревожеше, защото можеха да сторят нещо на Беларус, а защото Беларус граничеше с Украйна от север.
Джак беше питал Джей дали механизираният батальон в Беларус е заплаха за Киев и все още мислеше над отговора на Кенфийлд:
- Да, но честно казано, дори руските войски на източната граница на Украйна са заплаха за Киев. Разходите за отбрана в Украйна не са достатъчни да си поддържат дори оборудването, с което разполагат. Руснаците могат да завземат столицата от всяка страна.
Джак имаше чувството, че с всеки ден вероятността от инвазия нараства. Изпратил беше Скот Адлър, своя държавен секретар, в Европа, за да потърси дипломатическа подкрепа за опитите да спрат руската инвазия още преди да е започнала, но до момента Адлър получаваше от европейските страни само банални обещания в лични разговори и нищо друго.
Трябваше да се срещне сутринта с министъра на отбраната Боб Бърджис, за да обсъдят последиците от нахлуването на Русия в Украйна и да подготвят план за нещо, което започваше да изглежда все по-неизбежно.
Предвид всичките си главоболия, Джак знаеше, че трябва да мисли за настоящето. Но не можеше въпреки усилията си, защото случайната забележка на Мери Пат Фоли за убиеца на име Зенит и серията убийства отпреди тридесет години връщаха мислите му назад към тези дни.
От доста време не беше се сещал за Зенит. През четирите години преди мандата си работеше по своите мемоари. Работата вървеше бавно, особено поради секретния характер на много неща, за които Райън не можеше да пише.
Но случаят „Зенит“ - тогава го наричаха „възможния случай Зенит“, защото никой не доказа, че всъщност Зенит съществува - не само не беше секретен, но дори вече не се споменаваше никъде. Джак не помнеше да е обсъждал Зенит от тридесет години насам.
Затова се изненада толкова силно, когато Мери Пат го спомена в контекста на тази криза.
Нямаше много тайни от времето на студената война. Когато „желязната завеса“ падна, отговорите придойдоха като от отприщен язовир.
Но въпреки разследването на руското правителство въпросите около Зенит останаха без отговор.
Джак знаеше, че Мери Пат е права - той не се водеше по слухове. Очевидно искаше да разбере дали наистина Таланов е свързан с убийствата от Зенит, защото така една важна част от пъзела щеше да си дойде на мястото и да стане по-ясно кой е той. Но трябваше да си признае, че нареди проучването на случая най-вече защото не обичаше въпросителните от миналото и ако Роман Таланов имаше нещо общо, колкото и малко вероятно да изглеждаше това, Джак искаше да знае.