Затвори очи, за да заспи. През утрешния ден трябваше да остане напълно ангажиран с опасното настояще - не можеше да си позволи лукса да се излежава и да мисли за опасното минало.
Санди Ламонт се тревожеше за своя знаменит служител по няколко причини. Първо, защото след като се върнаха от Антилите, Джак работеше толкова много, че заприлича на зомби, и Ламонт се притесняваше, че някой от шефовете може да го викне в офиса си и да му чете конско, че малтретира служителя си.
Тревожеше го и друго - Санди получаваше обаждания от Москва с едно и също послание. Част от работата му с Джак-младши привличаше нежелателно внимание от местните власти.
Джак отново се занимаваше с „Газпром“ - това си личеше от обажданията. По време на разследването младият американец изпрати хора от офиса на „Кастор и Бойл“ в Москва до данъчните служби, за да поискат досиета. Това създаваше неприятности и Санди знаеше, че трябва внимателно да убеди силно мотивирания си нов служител да забави темпото заради собственото си здраве и за доброто на фирмата. Санди не се съмняваше, че когато Кастор разбере, че американецът проучва дойната крава на силоваците, ще настъпи ад.
Намери Джак на обичайното му място в края на работния ден - приведен над компютъра и с телефон на ухото. Изчака младият мъж да завърши разговора си с един от преводачите на фирмата и почука на вратата.
- Здравей, Санди.
- Имаш ли минутка?
- Да. Влизай.
Санди влезе в малкия кабинет, затвори вратата и седна на единствения свободен стол.
- По какво работиш? - запита, знаейки отговора.
- По една швейцарска компания параван, която върти бизнес с „Газпром“.
Санди се престори на изненадан.
- Нали помниш, приятелю, че от кражбата на Голбрайт накрая са облагодетелствани в „Газпром“, но не те са я извършили.
- Не съм много сигурен в това.
- Момче, щом си купиш имот, който друг е откраднал, може да ти се наложи да го върнеш, ако е придобит незаконно, но това не значи, че самият ти си престъпник. Ние трябва да помогнем на Голбрайт и неговите юристи да докажат виновност на някоя от фирмите, които са извършили сделката, а не на „Газпром“, която всъщност е закупила активите след тази сделка.
- Това е нещо много голямо, Санди - отговори Райън. -Може да стигне чак до „Газпром“ и до тузарите, които го притежават. Знам, че Кастор се безпокои, и затова действам възможно най-внимателно.
Санди знаеше, че никак няма да е лесно да накара този енергичен аналитик да успокои малко темпото. Потисна една въздишка.
- Какво научи?
- В данните, които намерих от боклука на Рандолф Робинсън, открих един документ за банка „Шоул“, която смятаме за собственост на хората зад ИФК. Ставаше дума за прехвърляне по сметка в тази банка от фирма в Германия. Проучих фирмата и проследих акционерите с имената и адресите им, както и холдинговите компании, с които работят и кои са се подписали за заемите, с които фирмата е правила покупки.
- И каква е тази фирма?
- Германия купува природен газ от „Газпром“. Немската фирма, която е регистрирана в Швейцария, получава пари от немското правителство, след което обработва плащания за „Газпром“.
- Обработва?
Джак се засмя.
- Да. Те са само посредник. Германия превежда пари в швейцарската сметка на фирмата, откъдето парите отиват в Русия, но след като се плати такса за обработката на трансфера. Няма видима причина „Газпром“ да ги използва.
Санди каза:
- Очевидно целта е германците да плащат повече за газта си, за да може някой да изкара пари.
- Да - отговори Джак. - Но нещата са дори по-зле от това. Открих, че германците, по искане на „Газпром“, са платили десет милиона долара на консултантска фирма в Женева и че за целта са ползвали банка „Шоул“ в град Сейнт Джон. Все още издирвам собствениците на консултантската фирма, но съм сигурен, че става дума за фирма параван, или за параван на друг параван. Това плащане е някаква комисионна. Според мен женевската фирма съществува само за да улеснява плащания под масата.
- Много улеснява подкупите - съгласи се Санди. - Фирми като нея съществуват само на хартия и издават само незаконни фактури.
- Вярно - отговори Джак. - Някой немски държавен служител е одобрил договора за природен газ с „Газпром“ и създава непроследима фирма в Женева, за да може да прибере подкуп от собствената си страна.
Райън знаеше, че Санди разбира тези неща много по-добре от него и че ще е трудно да го изненада с нещо.