- И това е само едно плащане от десет милиона - каза той.
- През този швейцарски посредник за „Газпром“ са заминали над четири милиарда от Германия. Не може да се каже колко са отклонени и къде са отишли.
- Браво, момче - поздрави го Санди. - Когато старият Кастор ми каза, че Джак Райън-младши ще е мой подчинен, реших, че ще си само едно красиво лице със силно име. Сега започвам да се притеснявам, че скоро ще ми седнеш на мястото.
Райън оцени комплимента, но остана с впечатлението, че това е подготовка за нещо друго.
- Наследил съм любопитството от баща си - отговори той. - Обичам да се ровя из разни тайни, но да ти призная, много ми се иска да разреша тази загадка. Нямам амбицията да управлявам отдел, а да не говорим за цяла фирма.
Санди отговори:
- Едно време и аз хапех като питбул. През деветдесетте, когато Русия беше съвсем друга. Когато разни типове със златни ланци се стреляха в главите. И сега нещата не изглеждат приятни, с всичките тези финансови измами, но не е като през деветдесетте.
- Е, ама онзи ден и нас ни нападнаха в Антигуа.
- Прав си. И не искам това да ми се случва пак.
Ламонт се подготви да започне конско, но Джак го прекъсна:
- Както и да е, открих още нещо в данните на Робинсън. Открих бележка, според която съветът на директорите на банка „Шоул“ е летял за Цуг, Швейцария, на първи март тази година, за среща с банката там. Реших, че ключът към разкриването на сделката с газта е да се разбере кой от управителния съвет е присъствал на тази среща.
Ламонт вдигна учуден вежди.
- Командировъчни документи?
- Да, но нещата са малко особени.
- Сигурно. Най-близкото летище е Цюрих и там сигурно кацат по сто самолета всеки ден.
Райън кимна.
- Прегледах полетите от всяка точка на Русия дотам седемдесет и два часа преди срещата. Проверих само първа класа, защото... защото тези хора участват в измама за милиард и двеста милиона долара и затова сметнах, че едва ли ще се возят в говеждата класа отзад.
- Разумно предположение.
- За Цюрих са летели директори и финансови мениджъри цял ден, но никой с връзки или пари за тази операция.
- Предполагам, проверил си и частните самолети - каза Ламонт.
- Разбира се. Прецених от самото начало, че ще трябва. Проверих всички обявени полети, но не особено старателно, защото според мен тези хора ще дойдат с блокиран полет.
- Това какво е?
- Летателната администрация на Швейцария се нарича „Скайгайд“. Те могат да блокират, или скрият, даден полет от обществеността. И ние имаме такава служба в Щатите. Необходимо е само да помолиш любезно и те ще скрият твоя самолет и курса на полета му. Фирмите трябва да могат да си въртят бизнеса, без конкуренцията да следи директорите, филмовите звезди така избягват папараците, а има и съображения за сигурност.
- Сигурен съм, че има и редица други причини от по-подмолен вид - отбеляза Ламонт.
Райън кимна и посегна към кафето си.
- Несъмнено. Както и да е, знаех, че няма да мога да проследя самолетите само по номерата на опашките им, затова измъкнах аудиозаписите от кулата в летище „Цюрих“ за тези седемдесет и два часа и ги вкарах в програмата за преобразуване на говор в текст. Дори и регистрационният номер да е скрит от всички писмени регистри, самолетът трябва да говори с кулата и да спомене регистрационния си номер. Та така измъкнах номерата на всички частни самолети и проучих всеки от тях.
Ламонт остана удивен от упоритостта на Джак Райън.
- Казах ти, че си истински питбул - отбеляза той.
- Не беше чак толкова трудно, защото знаех, че трябва да търся някой от блокираните самолети без наличен полетен план. Разбира се, открих няколко, защото в Швейцария идват много самолети на сенчести фирми. Но имаше един „Еърбъс“ АЗ18 с номер на опашката NS3385, който се е приземил в девет и половина сутринта на първи март - деня на срещата. Той е фирмен, със спалня, салон с кресла и даже с отделна заседателна зала.
- Много скъп самолет.
- Проучих го и не открих нищо, затова разгледах записите за обработка на самолетите в летището - същата сутрин са заредили с гориво един АЗ18. Сметката за гориво е платена от холдингова фирма там, в Цюрих, която е платила също горивото за друг самолет няколко месеца преди това. Онзи самолет е собственост на група ресторанти в Санкт Петербург.
Санди наведе глава настрана.
- Група ресторанти в Санкт Петербург, ли?
Джак се усмихна
- Точно така. Същата, за която работи Рандолф Робинсън в Антигуа. Създал е корпорация параван и управлява банка „Шоул“, която е собственост на ИФК.
- А имаш ли имена, които са свързани с тази ресторантьорска фирма? - запита Санди.