Джак погледна записките си:
- Да. Дмитрий Нестеров. Той притежава верига ресторанти. Но не знам нищо друго за него. Много търсих. Не е учил в бизнес школа, не е член на Думата или пък служител на Кремъл. Но управлява фирма, която през последните четири месеца е купила инфраструктура за нефт и газ за над дванадесет милиарда евро.
- Не е за вярване.
- Да - съгласи се Райън. - Трябва да разберем кой е Нестеров и защо Кремъл определя него да изкара един милиард и двеста милиона долара при обира на „Голбрайт Россия Енерджи“.
Ламонт кимна, но бавно и предпазливо. Призна си, че никой в офиса не би могъл да стигне толкова далече в проучването, колкото американецът. Знаеше, че Кастор е срещу всеки, който работи срещу „Газпром“, но Джак Райън беше попаднал на следа и Санди Ламонт нямаше да му се пречка.
- За какво искаше да говорим? - запита Райън.
- Нищо. Продължавай така - отговори Санди и поклати глава.
26.
Ситуацията в Киев, изглежда, се влошаваше с всеки ден. Онова, което беше започнало като серия от всекидневни речи от украинци националисти на огромния площад „Независимост“, само след няколко дни се превърна в демонстрации на десетки хиляди души, на които присъстващите обявяваха антируските си настроения с речи, знамена и скандирания.
Разделението на нацията се виждаше съвсем ясно, когато проруските украинци започнаха свои собствени всекидневни митинги от другата страна на площад „Независимост“. Всяка надежда на полицията, че нещата ще се успокоят от само себе си, изчезна, когато от двете страни изникнаха палатки и схватките между националистите и проруските украинци станаха все по-жестоки.
Полицията прекъсваше битки, във въздуха всеки ден прелитаха кутии със сълзотворен газ и коктейли „Молотов“, а броят на арестуваните и ранените растеше.
И това не се случваше само в Киев. В Севастопол, в Крим, скинхедс от руското мнозинство трошаха стъклата на магазините на украинските националисти и татарите, палеха огньове по улиците и биеха случайни минувачи.
Сутринта, след като изненада Кийт Биксби с предложението си за помощ при следенето на Глеб Белега, Кларк се събуди в апартамента от рева на сирени отвън. Намираха се на няколко километра от площада, но шумът на скандиращата тълпа се чуваше в апартамента на третия етаж.
Тъй като играеха роля на журналисти, Кларк, Чавес, Карузо и Дрискол се облякоха бързо, взеха фотоапаратите и микрофоните и тръгнаха надолу по стълбите. Излязоха на улицата посред един протестен марш, започнал извън града, може би спонтанно, и насочен към площад „Независимост“. От знамената и жлъчните викове на демонстриращите се разбираше, че това е група ултранационалисти от западния край на страната.
Очевидно не бяха дошли пеша от Западна Украйна, за да се изсипят в столицата, а докарани с автобуси през нощта, за да ги строят в „спонтанен“ марш.
След като групата отмина, четиримата мъже се качиха обратно в апартамента. Тъй като местният шеф на ЦРУ отхвърли идеята му, Кларк реши да импровизира. Като бивш полицай Игор Кривов познаваше доста хора от местния подземен свят и Кларк прецени, че е добре да се възползва от тази възможност да следи събитията.
Малко след закуска обяви на мъжете в апартамента:
- Игор, Динг и аз излизаме на разузнаване.
- Ясно. Вие, дето говорите руски, излизате да си правите удоволствието заедно, докато аз и Сам оставаме тука с компютърния очилатко - отбеляза Карузо.
Биъри, залисан в работа с един лаптоп, отговори, без да спира:
- Цайс, не очилатко.
- Игор ще ни разходи да се запознаем с хора, които могат да ни доближат до света, в който трябва да проникнем, за да научим нещо за Глеб Белега - поясни Чавес.
- Значи отивате на среща с наркодилъри, сводници и трафиканти на хора. Приятно прекарване - вметна Дрискол.
- Точно така - отговори Кларк.
Валерий Володин отново говореше по „Вечерни новини“ с любимата си интервюираща Татяна Молчанова. Тази вечер разговорът се отнасяше за нов търговски договор с Китай, но Молчанова имаше подготвени записки и въпроси с по-голям обхват, в случай че Володин реши да ги обсъжда.
По обичая си той говореше направо към камерата и даваше „отговори“ не толкова на въпросите на Татяна, колкото на въпросите, които искаше да представи на зрителите. Изпъчил брадичка и гордо загледан в обектива, той заяви:
- Обявявам нов търговски договор с нашите приятели в Китайската народна република. Нашите могъщи народи ще заздравят взаимоотношенията си за енергийна сигурност. Ние ще удвоим експорта за Китай, за да подсигурим нуждите им от развитие, а по този начин ще заздравим и своите пазари въпреки опитите на Запада да ни управлява чрез глад. Сухоземните маршрути са определени. Изграждането на нашите тръбопроводи ще започне незабавно. Ще построим мостове и високоскоростни железници между двете страни. Започнахме геоложки проучвания за въглища в Сибир по съвместно споразумение. Забравихме старите си различия и заедно ще създадем най-големия икономически пазар на земята. С така наречената от Америка азиатска ос и миналогодишните незаконни нападения срещу Китай, гражданите на тази страна знаят, че е в техен интерес да приемат нашето приятелство и нашето засилено икономическо сътрудничество.