Чернокосата красавица кимна замислено и зададе следващия въпрос, сякаш се е досетила за него от отговора на Володин на последния въпрос, а не е предварително написан от продуцентите:
- Господин президент, как според вас това ще се отрази на отношенията на Русия със Запада? Неотдавнашните конфликти с НАТО и САЩ тревожат някои руснаци, които се питат дали икономическото ни бъдеще няма да пострада.
Володин сега погледна право към Молчанова.
- Напротив, истината е точно обратна. Доминиращата световна роля на Америка свършва в нашата сфера на влияние. Много шум вдигат, заплашват да разширят НАТО и могат да продължават със заплахите си на световната сцена, но европейците се нуждаят от нашите продукти и услуги. Сега, когато Русия и Китай създават нов световен ред, детинските заплахи на Запада ще ни влияят дори още по-малко.
- Господин президент. Смятате ли Русия за световна сила?
Володин се усмихна.
- Никой не може да отрече, че най-великите сили на двадесети век бяха Съединените щати и Съветският съюз. Падането на Съветския съюз се оказа една от най-големите трагедии на миналия век. В ролята си на лидер на Русия не мога да кажа повече от това, без Западът да ме заклейми като комунист. Това, разбира се, е смешно обвинение, защото, честно казано, кой в съвременна Русия е имал по-големи успехи на свободния пазар от мен?
Но именно Западът не разбира историята ни. Икономическият модел се оказа лош, обаче страната беше силна. При нашия преход от планова към пазарна икономика попадахме на много заледени участъци, но в ретроспекция ще кажа, че Западът ни подливаше водата по пътя.
- Казвате, че сега влиянието на Запада върху Русия е по-слабо?
Володин кимна.
- Точно това казвам. Русия ще съобразява решенията си само и единствено със собствените си интереси и това ще е добре за нашите съседи.
Усмихна се към камерата.
- Една силна Русия ще създаде стабилност, а не разногласия в района, и аз смятам за свое задължение да направя Русия силна.
27.
Президентът Райън започна работния си ден в Овалния кабинет малко след шест сутринта. Все още не спеше добре в Блеър Хаус и свикна да отива на работа около час преди обичайното, за да използва времето си.
Сега часовникът показваше осем, а Райън вече се влачеше. Да заема най-високия пост в страната без достатъчно сън може и да не беше лесно, но Джак трябваше да признае, че има щастието да се поддържа с може би най-доброто кафе на планетата.
Щом Мери Пат Фоли пристигна за сутрешната среща, той й наля чаша и втора за себе си, като знаеше, че ще си плати за този кофеин през ранния следобед.
Тъкмо започваха, когато разговорната уредба на бюрото на Райън звънна и се обади секретарката:
- Господин президент, министърът на правосъдието Мърей е тук.
- Нека влезе.
Министър Дан Мърей влезе в Овалния кабинет с бърза и гъвкава походка, а в очите му зад дебелите стъкла на очилата се четеше вълнение.
Райън стана.
- Особено изглеждаш, Дан.
- Защото имам добри вести - усмихна се Мърей. - Открихме кой е отровил Сергей Головко.
- Слава богу. Я да чуя.
- За съжаление, или за щастие, зависи от гледната точка, нямам голям опит в разследванията с отравяне с полоний -отговори Мърей. - Оказа се, че с подходящо оборудване няма нищо по-лесно проследимо от това. Полоният оставя следа, където и да иде. Наричат го „пълзене“. Успяхме да проследим Головко от Белия дом до хотела, с лимузината му от летище „Рейгън Нешънъл“ до град Лорънс, Канзас. Следите от изотопа се виждат на всяко място, където е седял, и по всичко, което е докосвал. Изнесъл е реч в университета в Канзас и е провел сесия с въпроси и отговори със студентите. Хотелът му, наетата кола, катедрата, от която е говорил, стаята с тоалетна зад сцената, където се е готвил - навсякъде имаше полоний.