- Това ще ти създаде трудности в работата, Дан. Но не страдай много за момичето. От теб разбрах, че е светела от полоний. След като видях Сергей в болницата, мога да кажа, че предпочитам да ме сгази кола.
28.
Кларк, Чавес и Кривов обикаляха цял ден баровете - кой от кой по-долнопробен, пиеха бира и седяха, а Игор се обаждаше и пращаше съобщения на познати от периферията на киевския подземен свят. Стояха далеч от хаоса-на площад „Независимост“, в работническите квартали далеч от центъра на града. Навсякъде идваха хора, оглеждаха масата с журналисти и в повечето случаи си тръгваха.
Но половината от подозрителните типове, които влизаха в баровете, за да проверят какви са тези чужденци и придружителят им, всъщност идваха при тях и сядаха на масата. Те бяха наркодилъри, трафиканти на хора, а един каза, че може да вземе всяка кола от улица в Германия и да я докара пред жилището на всеки украинец, но срещу определена цена. От тези хора, които познаваха добре местния подземен свят, Кларк и Чавес научиха доста за ситуацията с организираната престъпност в града.
Наистина в Киев имаше представители на руската организирана престъпност, но Кларк и Чавес се изненадаха, като научиха колко много операции с активни мерки провежда ФСБ тук.
Получиха и друга тревожна информация - за сблъсъците из целия град. Националистическата партия беше измъкнала президентството преди година от проруската партия, уличена в поредица корупционни скандали. Но и националистите имаха проблеми.
Кларк и Чавес научиха от слухове, че сегашните сблъсъци се подклаждат двустранно от ФСБ. Говореше се, че руснаците организирали кервани с автобуси от проруския изток, качвали в тях работници срещу заплащане и ги стоварвали пред маршируващите. В същото време тайно финансирали медиите да отстояват националистическите идеи.
Ако това бе вярно, излизаше, че руснаците искат не да печелят сърцата и умовете на украинците, а по-скоро да създават хаос и граждански конфликти.
Към осем вечерта Кларк обяви края на разузнаването за деня и мъжете се върнаха в апартамента. След като обсъдиха в хола събитията от деня, решиха да излязат да вечерят на близката улица „Крешчатик“. Отделиха няколко минути да почистят и подсигурят апартамента и излязоха.
Навън духаше студен вятър, но жителите на Киев считаха това за пролетна вечер - на път към препоръчания от Игор Кривов ресторант шестимата срещнаха много хора на площад „Европейски“.
Докато минаваха през площада към ресторанта, се намираха на по няколко метра един от друг. Кларк, Кривов и Чавес разговаряха на руски, а тримата, които не говореха руски, крачеха с ръце в джобовете си, за да ги топлят. Гавин Биъри се намираше най-вдясно от всички и когато пред него се изправи група младежи, той се отмести, за да им направи път. Но един от онези му препречи пътя и го блъсна с рамо отстрани, като го завъртя и го просна на земята.
Мъжът продължи да крачи с останалите от малката си група, без изобщо да забавя крачка.
Карузо не забеляза удара, но видя резултата. Когато очевидният извършител замина, Дом се завъртя и тръгна след него.
Сам Дрискол го хвана за ръката.
- Остави.
Чавес помогна на Гавин да стане на крака.
- Добре ли си, Гавин?
-Да.
Гавин изтупа дрехите си, повече засрамен, отколкото наранен.
Карузо погледна Кривов.
- Какво беше това?
Кривов нямаше представа.
- Не видях какво стана.
Чавес приключи с почистването на директора по информационни технологии в Колежа и го потупа по гърба.
- Ще ти купя бира.
След като влязоха в ресторанта, мъжете отидоха при дълга маса с пейки в далечния край на тъмния бар. На Гавин, Дом и Сам донесоха бира. Игор Кривов поръча шише водка с лед. Динг и Кларк, които от десет и половина сутринта пиеха по баровете, за да се срещат с местните, си поръчаха минерална вода, въпреки че Игор накара сервитьора да донесе чаши за водка на всички, за да вдигнат тост.
Говореха по теми, които съответстваха на легендата им, че са журналисти. Обсъждаха новините в други части на света, хотели, компютри и други технологии. Поради многото прилики на прикритието с реалния им живот разговорът по никакъв начин не изглеждаше скован или пресилен.
Малко след като пристигна храната, в ресторанта влязоха трима мъже с тъмни шлифери. Всички от Колежа ги забелязаха - имаха навика да се оглеждат за заплахи дори по време на вечеря. Когато сервитьорката поздрави мъжете, те я подминаха, без да отговорят.
Гавин Биъри говореше за фотография, за разликите в качеството между снимките от лента и дигиталните изображения, но останалите петима на масата мълчаха, съсредоточени върху тримата новодошли. Мрачните и облечени в тъмни дрехи типове отидоха право до дългата маса, на която седяха мъжете от Колежа, и се настаниха в двата й края на метър и нещо от тях. Обърнаха столовете си към групата и ги загледаха мълчаливо.