Биъри млъкна.
Минаха няколко секунди в дискомфорт, докато американците чакаха Кривов да представи приятелите, които беше поканил за вечеря и очевидно бе забравил да го спомене, но много скоро стана ясно, че Игор също не ги познава.
- Кои сте вие? - запита Игор на украински.
Тримата го изгледаха, без да отговорят.
Сервитьорът дойде, за да предложи менюта на новите посетители, но един от мъжете го блъсна с ръка да се маха.
След още една минута в неловко мълчание Чавес погледна Дрискол.
- Ще ми подадеш ли хляба?
Сам вдигна панера с хляб и го подаде на Динг.
След секунди всички продължиха да се хранят и дори и Доминик, който се гледаше гневно с един от мъжете, не се отказа от агнешкото с картофи.
Когато сервитьорът донесе сметката, като се постара да дойде по средата на масата, за да се пази от злобните на вид мъже в двата й края, Кларк плати, изпи си водата и стана.
- Господа, ще тръгваме ли?
Всички тръгнаха след него към вратата, но тримата, които седнаха на масата, не ги последваха.
Когато се озоваха по средата на площад „Европейски“, Игор Кривов каза:
- Приятели, съжалявам за това.
- ФСБ? - запита Кларк.
- Да. Така мисля.
Дом кимна.
- Тези са клоуни. Не съм виждал по-лош начин за наблюдение.
Кларк поклати глава.
- Доминик, те са демонстративная слежка, демонстративно следене. Искат да знаем, че ни следят. Ще ни досаждат, ще ни дразнят и ще ни пречат, за да не можем да вършим онова, за което според тях сме тук.
Дрискол каза:
- Бих разбрал това в Русия, но тук не е Русия. Как им се разминава в Украйна?
- Определено са нагли - призна Кларк. - Сигурно са уверени, че няма да идем при местната полиция.
- Или имат връзки в местната полиция - обади се Кривов.
- Или и двете.
- Няма за какво да се тревожим. Това не значи, че сме компрометирани. Прикритието ни е стабилно - добави Кларк и се засмя. - Те просто не го харесват.
- Тези тъпаци ще пощуреят, ако разберат какво всъщност правим - обади се Сам.
- Не ми харесва това, господин Кларк. Защо не накараш Игор да ни намери оръжие? - запита Карузо.
Кларк поклати глава.
- Докато сме под прикритие, не можем да носим оръжие, дори тайно. Запомнете, че по всяко време може да ни спре местната полиция. Намерят ли оръжие в някой от нас, цялото ни прикритие ще се скапе бързо-бързо. А стане ли това, заминаваме за местния затвор, където ви гарантирам, че ще е пълно с бандити, с които не искаме да си имаме работа.
- Добре - съгласи се Доминик. Не се радваше, че е невъоръжен, докато руски побойници се блъскат в него, но не спореше с Кларк, който се беше занимавал с тези неща отпреди Дом да е роден.
Върнаха се в сградата към единадесет и се качиха по стълбите до третия етаж. Когато пристигнаха пред вратата на апартамента Динг вкара ключа в ключалката, завъртя го, но спря, преди да отвори вратата.
- Лягай! - извика той.
Другите петима нямаха представа какво се е объркало, но бързо се хвърлиха на пода. Биъри не го стори по собствена воля, а Дрискол го събори като ръгбист.
Не последва експлозия. След няколко секунди Кларк вдигна очи към Чавес, който стоеше до вратата, стиснал с ръка ключа, който все още се намираше в ключалката.
- Бравата е пипана - каза той. - Усещам я грапава. Може би просто е отворена с шперц или да има превключвател за налягане. Ако е така, като я пусна, ще гръмне.
Мъжете станаха бавно от пода в коридора. Някои се засмяха нервно, но не и Кларк. Той се приближи до вратата и извади тънко фенерче. Коленичи и накара Чавес да помести ръката си малко, за да огледа ключа и ключалката.
- Може да има жица отвътре. Няма как да разберем.
Докато Чавес стоеше неподвижен, без да е сигурен дали ако мръдне вратата, няма да предизвика експлозия, Карузо отиде към стълбището, излезе през един прозорец и по перваза се добра до балкона. След малко мъжете в коридора чуха, че е влязъл в апартамента, а след още няколко секунди той се озова от другата страна на вратата.
- Чисто е - каза той.
Чавес си отдъхна продължително и пусна ключа.
Карузо отвори вратата отвътре.
Останалите мъже влязоха в апартамента и ако отворената с шперц ключалка не стигаше, сега разбраха с пълна сигурност, че са имали посетители, докато бяха навън.