- Има ли икономист някъде в света, който намира връзка между засиленото авторитарно управление на Русия и увеличения им икономически растеж? - запита Райън.
Хелън Глас обмисли въпроса.
- Да, има хора, които ще кажат това, но не забравяйте, че някои икономисти предричаха рухването на капитализма и победата на световния комунизъм още през осемдесетте.
Джак се засмя.
- Добре го каза. Винаги можеш да си намериш експерт, който да потвърди убежденията ти, колкото и нелепи да са те.
- От 2008 г. насам от Русия са изнесени над половин трилион долара. Повечето от тях са във вид на чист капитал. Това са милиардерски пари, скрити в офшорни финансови центрове. Петте най-предпочитани места за чужди инвестиции в Русия и извън нея са данъчни убежища.
- Което означава, че това не са никакви инвестиции - отбеляза Райън.
- Правилно - отвърна Глас. - Това са схеми за пране на пари и избягване на данъци.
- Точно така - съгласи се Райън. - Докато цените на енергийните ресурси са достатъчно високи, Кремъл може да прикрива факта, че една трета от икономиката му е изсмукана от корупцията.
- Отново сте прав, господин президент. Чуждите инвеститори бягат. Руската фондова борса загуби почти трилион миналата година. Капиталовите инвестиции са спаднали с петдесет процента. А Русия има всичко необходимо да стане една от великите световни икономики. Добре образован народ, природни ресурси, достъп до пазари и транспортна инфраструктура, земя. Без всепроникващата корупция щяха да са на върха на списъка на световните нации. Руснаците днес са по-зле, отколкото преди десет години. Обществената безопасност, здравеопазването, правото, сигурността за правата на собственост. Нараства потреблението на алкохол, свиват се разходите за здравеопазване и през последните години очакваната продължителност на живота намалява. Със закон забраниха на хора с двойно гражданство да говорят по държавната телевизия. Премахват чуждиците от руския език.
- Сякаш се връщат с тридесет години назад, нали? - запита Райън.
- Така изглежда, господин президент.
Джак Райън насочи вниманието си към Мери Пат Фоли и Джей Кенфийлд.
- И освен това знаем, че Русия иска да нападне съседна суверенна държава, в която възможностите ни за разузнаване са прекършени.
- Голяма каша - призна Кенфийлд.
30.
Джон Кларк мина през метростанция „Оболон“ по синята линия в Киев. Въпреки че часовникът показваше четири и тридесет след обяд, преди пиковия час, тунелите, ескалаторите и влаковете се пълнеха бързо с пътници.
Американецът си проправи път през тълпата, навел глава в стремеж да се слее с околните. Тръгна към перона, без да е сигурен какво точно ще прави, като стигне там, защото инструкциите му изискваха само да стигне до спирка „Оболон“, където да се срещне с Кийт Биксби.
Биксби му се обади преди два часа с молба за спешна среща и определи час и място, и Кларк веднага изхвръкна от апартамента за необходимата поредица от завои, обръщания, произволни таксита, автобуси, влакове на метрото и преминавания през магазини, а дори и през един цигански пазар, където си купи дебело яке менте на „Найки“ и се преоблече, за да промени външния си вид, а собственото си яке за триста долара захвърли пред един бездомник на улицата.
Сега, когато се намираше на определеното място за среща, се надяваше адски силно, че Биксби иска да говори с него за нещо, което не включва екип охрана от Държавния департамент и билет за обратния полет до САЩ.
Когато доближи края на залата, чу тих глас зад себе си:
- Качи се на влака в посока „Иподром“. В последния вагон.
Думите бяха казани на английски език, но със сигурност не с гласа на Биксби. Без да потвърди, че е разбрал указанията, той се сля с тълпата, която идваше срещу него, и отиде от другата страна на залата, след което се качи на влака за „Иподром“, който спря на перона.
Вагонът се оказа почти празен - спирка „Оболон“ беше само третата по линията, но Биксби седеше на последната седалка отзад. Кларк влезе във вагона и се насочи към Биксби и вагонът започна да се пълни с пътници. Кларк отиде отзад и седна до шефа на киевската станция на ЦРУ.
- Хубаво яке - отбеляза Биксби, без да го погледне.
На три метра от тях седяха други хора, но поради шума на влака в тунела никой не можеше да чуе разговора им.
Кларк сложи лакти на коленете си и се наведе напред, като се престори, че чете книжката, която измъкна от джоба си. Главата му се намираше на не повече от тридесет сантиметра от тази на Биксби.