- Какво има?
- Когато си говорихме онзи ден, мислех, че ще ми създаваш главоболия. Сега, трябва да кажа, че сериозно обмислям предложението.
- Продължавай.
Биксби въздъхна продължително.
- Тази сутрин открихме, че вторият след шефа в украинското разузнаване е шпионирал за ФСБ.
Кларк не реагира. Само каза:
- Сигурен ли си?
- Съвсем. При разследване на сигурността украинците открили адрес с електронна поща, който той е използвал да урежда срещи и скривалища за пратки - каза Биксби и изръмжа: - Е, кой работи със скривалища в този век?
- Арестували ли са го?
- Не. Някак си е разбрал и изчезнал. Вероятно вече е в Москва.
- Знае ли достатъчно да компрометира операцията ви?
- Може да се каже - промърмори Биксби. - Той беше главната ми свръзка със СБУ. Разбира се, не знаеше всичко. Не знаеше за нашите тайни агенти тук, нито за повечето от нашите източници, методи или ресурси.
Агентът въздъхна и продължи:
- Но все пак... работихме заедно по някои неща и знае адски много. Длъжен съм да действам с предположението, че ФСБ знае кои са всичките ми хора в посолството, както и много от тайните ни квартири в страната.
- Ох - отвърна Кларк.
- Този удар ни осакатява в най-лошия момент. Изтеглям повечето от хората си за собствената им безопасност и закривам някои от нашите съоръжения и бази в страната.
- Разбирам те добре - призна Кларк.
Влакът спря и шумът от релсите изчезна. Двамата замълчаха, докато край тях минаваха хора и се качваха нови пътници. Биксби оглеждаше лицата и преценяваше поведението им, и едва когато влакът излезе от подземната спирка и шумът на релсите се върна, заговори отново с тих глас:
- Довечера заминавам за Севастопол с един екип. Едно наше място там е компрометирано.
- Място?
- Да. Тайна квартира за разузнаване по прехванати сигнали, което си делим с украински шпиони. Имаме технически екип и комуникационно оборудване колкото камара лайна. Освен това има и малък екип охрана, а и хора от ГБП.
Кларк знаеше, че ГБП означава Група за бойни приложения, или „Делта Форс“. Не се изненада, че са в Севастопол. В края на краищата, там се намираше пристанището на руския Черноморски флот. Съединените щати, естествено, бяха се погрижили да следят района и руския ВМФ.
Биксби каза:
- Много оборудване имаме там, което трябва да се разглоби и откара, а и доста документи за унищожаване и изгаряне. Ще стоя там тридесет и шест до четиридесет и осем часа.
- Севастопол е като буре с барут точно сега.
- Кажи ми нещо, което не знам.
- Аз се ослушвам от известно време - каза Кларк. - Изглежда, Белега стои зад много от гражданските размирици тук, в Киев.
- И аз чувам същите слухове.
- Какво да правим тук, докато те няма?
За първи път Биксби наруши прикритието си, макар и съвсем малко. Никой не забеляза как той погледна към мъжа от лявата си страна.
- Какво да правите? Точно сега съм съгласен на всичко. Вие сте ми очите и ушите в Киев, докато Ленгли не ми пратят свежа кръв, но дотогава ще мине най-малко една седмица.
Кларк обърна страницата на книгата си.
- Шестима сме. С мен. Един говори украински, а трима -руски.
- Е, не съм те канил. Но щом си тук, защо не наглеждаш Глеб? Той е в грандхотел „Фермонт“. Копелето си е наело целия последен етаж. Чувам от един, който работи в хотела, че Глеб се среща по цял ден с всякакви типове. Не са от ФСБ, или поне не са ни познати.
Биксби бръкна по-дълбоко в джобовете си и се приведе още малко към Кларк.
- Ще се чувствам малко по-спокоен, като знам, че няколко чифта обучени очи го наглеждат и следят тази част от историята тук, в Киев.
- Смятай го за сторено.
- Съжалявам, че преди се държах като задник.
- Не беше така. Ти правеше необходимото да запазиш в тайна операциите си.
Биксби се усмихна мрачно.
- Да, ама виж колко добре стана.
Влакът пристигна на следващата спирка. Биксби стана и каза:
- До скоро.
- Ще държа връзка - отвърна Кларк.
Биксби изчезна в тълпата, в посока към станция „Тарас Шевченко“. Без да гледа, Кларк сложи ръка на седалката до себе си и стисна в юмрук малко сгънато листче. Пъхна го в джоба си, без да се съмнява, че на него е написан номерът на криптиран телефон, на който да говори с Биксби.
Кларк се облегна на седалката, замислен над идеята да премести част от групата си в грандхотел „Фермонт“.
31.
Работният ден почти привършваше, но Джак Райън-младши не се отделяше от бюрото си, с изключение на няколко бързи посещения на кухнята за кафе и сандвичи и на тоалетната, но му се искаше да се прибере вкъщи и да включи лаптопа за още няколко часа проучвания, преди да си легне.