Телефонът му звънна и той отговори, без да гледа номера.
- Райън на телефона.
- Санди е, Джак. Питам се би ли могъл да дойдеш тук, горе, когато имаш време.
- Горе?
- Да. Тук съм с господин Кастор. Не е нищо спешно.
Райън разбираше, след достатъчно дългия си престой тук, какъв е намекът, когато англичанин говори така. Ламонт му казваше да домъкне веднага задника си в офиса на директора.
- Идвам.
- Прекрасно.
Джак седеше до масичката в пищния офис на Хю Кастор, управляващия директор на „Кастор енд Бойл Риск Аналитико“ и сърбаше кафе в чаша от костен порцелан, докато Кастор разговаряше по телефона на бюрото си на френски език. Санди Ламонт седеше срещу него със скръстени крака.
Райън прошепна:
- Какво става?
Но Ламонт само сви рамене, сякаш нямаше никаква представа.
Шестдесет и осем годишният англичанин приключи телефонния разговор. Отиде при другите и се настани на стола с широка облегалка в края на масичката за кафе.
- Справяш се забележително. Всички ние сме невероятно впечатлени.
Джак обичаше комплиментите, както всеки друг, но в този случай усети, че ще има едно „но“ и вдигна любопитно вежди.
- Но - каза Хю Кастор, - съвсем честно, Джак, сме доста изнервени.
- Изнервени?
- Откровено казано, намирането на връзката между руския бизнес, руското правителство и руските престъпни начинания е част от работата ни тук, в „Кастор и Бойл“. И все пак твоите методи може да бъдат сметнати от някои хора за прекалено агресивни.
Джак погледна към Санди. Отначало смяташе, че става дума за случилото се в уличката в Антигуа. Но от почти недоловимото кимване от страна на Санди разбра, че има друго.
- Кои са тези хора? - запита Джак.
Кастор въздъхна.
- Онзи ден при проучването ти изникна едно име.
- Дмитрий Нестеров - кимна Джак. - Какво за него?
Кастор разгледа ноктите си за момент. После каза с пренебрежителен тон:
- Оказва се, че той е голям акционер в „Газпром“, а и високопоставен служител на ФСБ.
- Двойна неприятност, така да се каже - вметна Ламонт.
- Да - съгласи се Кастор.
Джак не каза нищо.
След няколко секунди Кастор отговори на мълчанието му:
- Чудиш се как да ме питаш откъде знам това за Нестеров.
- Проучих го - каза Райън. - Той е ресторантьор от Санкт Петербург. Но не съм открил връзка с ФСБ или пък с „Газпром“. Вие, изглежда, имате други източници.
- В светлината на професията на баща ти, преди той да се захване с политика, съм сигурен, че знаеш някои неща за работата на разузнавателните служби.
Може да се каже - помисли си Райън и само кимна.
- От взаимна полза е, че ние в „Кастор и Бойл“ и добрите мъже и жени от британската тайна служба от време на време си говорим. Случва се да открием някое име, както направи ти, и да искаме да ги питаме за него. Или пък те може да поискат да разберат какво ние сме открили в работата си.
„Знаех си“ - помисли си Джак. Фирмата имаше връзки с разузнаването. Но отново не каза какво мисли.
- Логично е.
- Затова разпитах за Нестеров и ми отговориха, по своя си начин, че с него трябва да внимаваме.
- Добре - съгласи се Джак. И добави: - Аз внимавам.
Кастор замълча.
- Полет до Антигуа и Барбуда и ровене в боклука в частна собственост. Това не е внимаване. Не мога да си представя критиката срещу фирмата ни, в случай че наш служител, и то не кой да е, а синът на американския президент, бъде сериозно ранен или убит по време на някаква тайна мисия на остров от Третия свят в Карибите. Там светът е много опасен, момче, а ти не си обучен да се справиш с някои от неприятните типове, които работят в периферията на нашия занаят.
Санди Ламонт се прокашля леко, но премълча.
- Изпращаш следователи в Твер, подаваш молба за информация от руската данъчна служба, проучваш самолета на Нестеров. Всичко това надхвърля много обичайния обхват на нашите проучвания. Опасявам се, че ФСБ ще ни създадат трудности, както го правят за мнозина от клиентите ни, и не мога да допусна това да се случи.
Джак запита:
- Това заради ФСБ ли е, или заради факта, че съм син на президента?
- Честно казано, заради двете. Работата ни е да изпълняваме желанията на клиентите си. В този случай ти се справи отлично, но няма да препоръчаме на Голбрайт да продължава разследването по случая. Проблемът, момче, е, че ако Нестеров е собственик на ИФК, Голбрайт няма да види и един шилинг от парите си. Не можем да ги привлечем в съда, нито в Русия, нито в която и да е европейска страна, защото Русия контролира енергийния поток към Европа.