Гавин неведнъж изкарваше от търпение опитните оператори от екипа, като насочваше разговора към операцията. Но всеки път най-близко намиращият се до него човек му се навираше в лицето, изглеждаше го мръснишки и сменяше бързо темата. Биъри потръпваше разочарован, че му липсва истинска шпионска изтънченост, кимаше срамежливо и подхващаше новата тема за разговор.
Въпреки че трябваше да поддържат играта при разговорите си, защото знаеха, че ги подслушват, можеха да си пишат бележки на таблетите и да трият веднага написаното или пък на хартия, която унищожаваха незабавно. Пишеха си и съобщения по телефоните, защото Биъри беше инсталирал стабилен софтуер, който не позволяваше и на най-добрите да ги дешифрират.
Грандхотел „Фермонт“ в Киев е грамадна постройка на брега на река Днепър, в историческия квартал „Подил“ в централната част на града. От прозорците и балконите гостите имат изглед към реката на изток и към хълмовете и златните кубета на църквите на запад.
До сградата се строеше огромен надлез и шумът, прахта и трафикът отнемаха доста голяма част от чара на квартала, а и денонощно по улица „Набережно-Крешчатицка“ скитаха крадци на дребно. Нощем пазачите информираха гостите на хотела да ползват само такситата, които хотелът им праща, заради честата практика на шофьори измамници да закарват гостите някъде на тихо при свои съучастници и да ги обират.
Руснакът, известен като Глеб Белега, живееше в кралския апартамент на деветия етаж, а антуражът му заемаше почти всички останали стаи на осмия и деветия етаж. Освен охраната на неговия етаж хората му пъплеха и във фоайето. Всеки с набито око, който се огледаше из луксозния хотел, лесно можеше да забележи няколко души като постоянно присъствие във фоайето, без да са от персонала. Седяха по масите, на плюшените дивани или просто обикаляха наоколо, без да вършат нищо.
Повечето от тях бяха охрана от „Седемте каменни мъже“, но имаше и хора от ФСБ, от украинското разузнаване, от полицията, както и от други разузнавателни служби. Кларк не се съмняваше, че и ЦРУ биха искали да имат свой човек тук денонощно, ако разполагаха с достатъчно хора. Дори Биксби да не се интересуваше особено много от Белега, за да възложи на хората си да започнат денонощно наблюдение, Кларк знаеше, че в хотела има достатъчно интересни лица, заради които ЦРУ биха искали да имат поне информатори от персонала.
Кларк реши да запази главната си база в апартамента под наем, но нае една стая в хотел „Фермонт“, за да имат човек близо до Глеб Белега. За да запази прикритието си, Кларк измисли една хитрост - скара се с останалите от групата си. Тъй като знаеха, че микрофоните записват всяка тяхна дума, Кларк и старшият репортер в групата се караха с по-младите и по-неопитни журналисти за всичко - от оборудването, което си носеха за задачата, до идеите за продуциране. Кларк се оплакваше, че не му плащат достатъчно, че дневните му не покриват сметките за ресторанти, които му подхождат, и се гневеше, че са го заставили да дели стая с другите.
След това с драматизъм, от който останалите едва сдържаха смеха си, Кларк обяви, че ще се премести в хотел, докато работят тук, в Украйна.
Никога през живота си Джон Кларк, служител на ЦРУ от виетнамската ера, не беше наричан от никого примадона, но прикритието му сега изискваше да влезе точно в такава роля.
След час Джон Кларк и Игор Кривов пристигнаха в хотела, като теглеха след себе си големи куфари на колела, пълни с неща, типични за всеки пътник. Кларк се грижеше багажът му да изглежда възможно най-безобидно, защото знаеше почти с пълна сигурност, че противникът ще прерови нещата му при първа възможност. Нае стая с документите си на старши репортер за „Уануърлд Продъкшънс “ от Ванкувър, след което двамата с Игор качиха багажа на третия етаж. По пътя си говореха, като Кларк досаждаше на украинеца с разкази за други мними журналистически командировки, но с по-професиоиални продуценти, фотографи, озвучители и техници.
Разбира се, Кларк знаеше със сигурност, че го наблюдават камери, мафиоти и вражески разузнавачи, и трябваше да поддържа легендата.
След като му помогна да качи достойния за примадона багаж, Игор Кривов напусна хотела и се върна в наетия апартамент, а не след дълго Джон Кларк слезе във фоайето, където се настани на луксозен диван, поръча си кафе, закачи телефонна слушалка на ухото си и сложи таблет на скута си.