Докато Кларк започваше операцията си в хотела, останалите от екипа подготвяха своята част. Разделиха се на групи по двама, като Игор и Сам взеха едната от наетите коли „Тойота Хайлендър“, а Доминик и Динг взеха другата кола. Гавин остана в апартамента, за да работи оттам.
Притесняваха се да оставят Гавин сам в апартамента, в който ФСБ вече бяха влизали, затова Игор уреди двама от бившите си колеги от федералната полиция да стоят пред апартамента, като им каза, че пазят един канадски озвучител и оборудването му.
В десет сутринта срещу хотел „Фермонт“ пристигнаха два джипа „Хайлендър“ и паркираха в различни посоки, но с видимост към входа на огромния хотел.
Мъжете в тях постъпиха по начина, обичаен за този занаят. Останаха да чакат в колите.
Джон Кларк веднага привлече вниманието на хората във фоайето. Мъже със сурови лица го гледаха, а някои дори седнаха до него на дивана, но Кларк не мигна, а продължи да разговаря по телефона си и да работи с таблета.
Всъщност тези хора от ФСБ продължаваха с тактиката на „демонстративно следене“, както преди няколко вечери.
Но сега Кларк имаше готовност и нямаше намерение да тръгва. Не обърна внимание на мъжете въпреки упоритите им опити да го ядосат. Дори когато двама от тях седнаха от двете му страни на дивана и се заприказваха, като жестикулираха и го ръгаха с лакти в ребрата, а противната миризма от устата им изпълваше ноздрите му, Кларк продължи да чете на лаптопа си, сякаш е напълно сам.
Преструваше се, че говори по телефона с някой отвъд океана, но всъщност разговаряше по защитената линия с четиримата свои колеги пред хотела.
В колите отвън хората му слушаха монотонните му оплаквания от задачата тук, в Киев, и отказа му да изпраща отчети във Ванкувър, ако не му осигурят нова камера с нов оператор.
По обед хората от ФСБ се разкараха - вероятно решиха, че възрастният репортер е толкова досаден, колкото и те за него. Останаха във фоайето, като предимно притесняваха другите гости и гледаха мръснишки всеки, но Кларк поне можеше да си пие кафето, без да го ръгат с лакти в ребрата.
Въпреки че Кларк трябваше да прекара доста време във фоайето, за да поддържа прикритието си, той дойде тук с определена цел. С пълно равнодушие въртеше глава постоянно и следеше кой влиза и излиза от асансьорите в другия край на помещението и дали се качва до деветия етаж.
Малко след дванадесет и тридесет двама мъже, които Кларк разпозна веднага като спецназовци, влязоха в голямото фоайе и отидоха при асансьорите. Тук поговориха малко с двойка едри грубияни с лошо стоящи им костюми. Според Кларк те принадлежаха към „Седемте каменни мъже“ и вероятно контролираха кой влиза и излиза от асансьора. След кратък разговор мъжете с военна стойка влязоха в един от асансьорите и вратата му се затвори.
Кларк нагласи очилата за четене върху носа си. Те имаха специални стъкла с лупи в най-горната част, които увеличаваха образа на разстояние. С тяхна помощ успяваше да прочете номерата на етажите на асансьора в другия край на фоайето и видя, че двамата отидоха на деветия етаж.
Да - каза си Кларк. - Тези са тук, за да говорят с шефа.
След двадесет минути двамата мъже излязоха от същия асансьор и се насочиха към входа на хотела.
Кларк изчака да минат през въртящата се врата и каза в телефона си, сякаш отговаря на човека, с когото говореше през цялото време:
- Радвам се, че го казваш, Боб.
Това беше уговореният знак за колите отвън, че от хотела излиза някой, който го интересува. Сега екипите в двете коли имаха задачата да разпознаят тези хора и колата им.
Динг се намираше зад волана на една черна „Тойота Хайлендър“ на стотина метра нагоре по улицата, от другата страна на строежа. До него седеше Доминик. Видяха как двамата мъже излизат от хотела и се качват в един „Лендроувър“, който веднага тръгна на север, към тях.
Доминик надвика в микрофона си гласа на Кларк, който продължаваше да дърдори и да води въображаемия разговор.
- Колата идва насам. Поемаме я.
Чавес се включи в трафика няколко коли след джипа, който го подмина и пое по улица „Набережно-Крешчатицка“, по левия бряг на Днепър, а после по „Набережно-Лухова“.
В същото време Доминик Карузо отвори програма на своя таблет и се подготви да въведе бързи, но много важни команди в необходимия момент.
Движението в двете посоки беше доста натоварено, но Динг успяваше да остава на три коли зад целта, докато попаднаха на червен светофар. Щом двете коли спряха, Карузо натисна една икона на таблета си.