Под седалката му, от долната страна на автомобила, една радиоуправляема количка колкото тухла загуби магнитната си връзка с металния картер на двигателя и падна на улицата. На екрана си Доминик видя изображението от камерата на малката кола и натисна напред иконата за ускоряване, като прекара играчката под камиона пред тях, а после - под леката кола пред камиона.
Когато радиоуправляемата кола стигна под джипа, той натисна друга икона и насочи камерата нагоре. Автоматично се включи лампа и малката кола тръгна бавно, а Доминик я управляваше наляво и надясно, като завърташе таблета и търсеше точното място от долната страна на джипа.
Спря под картера, след което натисна няколко икони, за да блокира колелата на количката. Премина на друг екран и натисна икона с надпис „пневматично задействане“.
Залепящото се GPS устройство под джипа подскочи, изхвърлено от въздух под налягане. Предавателят с размер на кибритена кутия се удари в металната повърхност и се закрепи към нея с мощния си магнит, след което започна да предава координатите на целта.
В хола Гавин Биъри, който седеше пред своите компютри, каза:
- Получавам сигнал.
- Разбрано - отговори Доминик и когато колата пред него тръгна отново, той бързо отблокира колелата на малката радиоуправляема кола, превключи камерата за поглед в посока напред, направи обратен завой и я подкара бързо към своята кола.
Чавес тръгна напред, докато малката кола се движеше към тях. Когато стигна отдолу, Доминик натисна една икона на екрана и количката подскочи във въздуха, изхвърлена от пружините на колелата си. Звучният и удовлетворяващ удар отдолу означаваше за Динг и Доминик, че нейните електромагнити са се закрепили към картера, и те завиха вляво на следващия завой, за да се върнат към хотела.
Спряха на бензиностанция на улица „Волоска“, където свалиха радиоуправляемата кола и я заредиха с нов GPS. До вечерта имаше още много време - нищо чудно Глеб Белега да се срещне с още хора, които трябваше да бъдат проследени.
34.
Пролетното утро в Москва беше студено и сиво и се очакваше да завали дъжд. На площад „Лубянка“ четиристотин и петдесет мъже и жени тупаха с крака в опит да се стоплят. Всички те работеха в сградата в стил необарок в северния край на площада - централата на ФСБ и щабквартира на бившия КГБ.
Всички в групата бяха предупредени по електронната поща и чрез обява по разговорната уредба да напуснат бюрата си в десет сутринта и да излязат на площада. Тук разговаряха и много от тях пушеха, докато чакат.
Вече минаваше единадесет, но никой не се оплакваше.
Площадът беше затворен преди пиковия час без обяснение за шофьорите и пешеходците, които трябваше да минават по претоварените странични улици. Главоболията, които това причиняваше на обикновените руснаци, не притесняваха причинителите на събитието. Дори станция на метрото под площада се оказа затворена. Машинистите на влаковете трябваше да забавят, но да не спират, а по перона имаше въоръжена охрана, която следеше дали някой не опитва да слезе от минаващите вагони.
Никой не обясни защо хората трябваше да стоят на студа, въпреки че всички на площада се досещаха, макар да не можеха да повярват.
Пред себе си виждаха един единадесетметров предмет, докаран на площада предната вечер. Въпреки огромното зелено покривало хората от ФСБ не се съмняваха какво представлява той.
Всички знаеха със сигурност, че под покривалото е статуята на Феликс Дзержински, стояла тук десетилетия по време на Съветския съюз до снемането й през 1991 г.
Дзержински е герой от Октомврийската революция, назначен от Ленин за председател на Всеруската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа. Организацията, известна с руския си акроним ЧЕКА, изпълнява ролята на държавна сигурност от началото на Съветския съюз до двадесетте години, когато Йосиф Сталин я заменя с ГПУ.
Ето защо Дзержински се смята за баща на съветските служби за сигурност. Получава прякора „Железния Феликс“ заради твърдата си вяра в строгите наказания и придобива лоша слава в целия Съветски съюз като основател на съветската лагерна система ГУЛаг.
Свалянето на статуята през 1991 г. представляваше осезаемото доказателство, че старата гвардия вече не е тук. Връщането й, ако тя наистина се намираше под покривалото, означаваше за четиристотин и петдесетте служители на ФСБ, изкарани тук, за да гледат откриването, че разривът с миналото е приключил и повторното издигане на Държавна сигурност до върха на властта в Русия е завършено.