Президентът на Руската федерация Валерий Володин се появи след няколко минути. Тълпата нададе рев както от вида на популярния си лидер, така и от благодарност за онова, което всички очакваха да се случи. Той мина през тълпата по пътека, която хората му правеха сами, но с известна помощ от въоръжената охрана. До него крачеше висок мъж на около петдесет години с класическо славянско лице като това на Володин, но с очи, които не искряха както тези на президента.
Мъжът се казваше Роман Таланов, директор на ФСБ. Много от хората, които работеха тук, в сградата на площад „Лубянка“, от другата страна на единадесетметровото платнище, не бяха виждали дори снимка на този човек и само предполагаха, че е Таланов, защото вървеше редом с президента.
Когато двамата мъже стигнаха до покривалото, тълпата утихна. Те застанаха от двете страни на огромния скрит предмет и се обърнаха към хората.
Президентът погледна към хората, които се намираха най-близо до него, и се усмихна. Намигна и каза:
- Няма изненади.
Всички се засмяха. Всички знаеха.
Президентът кимна и двамата мъже дръпнаха зеления плащ, зад който се разкри високата статуя на Феликс Дзержински.
Овациите на мъжете и жените от ФСБ се чуха чак в Кремъл, на четири преки оттам.
Когато утихнаха, Валерий Володин взе подадения му микрофон.
Пое си дълбоко дъх и заговори с чувство:
- Някои от вас са твърде млади и не помнят статуята на Железния Феликс, която стоеше на стража пред нашата сграда. Може би повечето от нас не са забравили деня, в който я събориха на земята и я извлякоха оттук. Охулиха го глупци и чужденци. Но ние, защитниците на реда, знаехме истината. Феликс Едмундович и малцината мъже от онези времена, които бяха като него, се оказаха хората, осигурили почти цял век власт.
Тълпата ревна.
Володин замахна с юмрук във въздуха.
- Започва нашият нов век на власт! Нека един ден смелите и силни руснаци застанат тук и споменават хората, върнали Железния Феликс на мястото му, за да може една нова и силна Русия да тръгне от същата тази сграда на този площад!
Володин даде знак на Таланов, който стоеше мълчаливо зад него, без да показва с нищо чувството, завладяло всички на площада.
- Предстои ни голяма борба през идните месеци. Но и наградата ще бъде далеч по-голяма. Роман Романович ще ви води умело и когато ви трябва вдъхновение, погледнете през прозореца си или излезте тук и се вгледайте в тази статуя -каза Володин и грейна. - Нека Железния Феликс да ни води всички в предстоящата борба.
Отново избухнаха овации, които не спряха няколко минути, чак докато Володин не напусна площада, като махна за последно на тълпата служители от разузнаването.
Никой от присъстващите тук не се изненада, че директорът им Роман Таланов не направи обръщение, а когато се разотидоха след заминаването на Володин, мнозина забелязаха, че Таланов вече си е тръгнал. Повечето подозираха, че се е върнал в кабинета си, докато Володин привличаше цялото внимание към себе си.
Крим е полуостров в южния край на Украйна и навлиза в Черно море. Руснаците са го смятали за свой от Кримската война, когато силите на Екатерина Велика побеждават турската армия и построяват руска крепост в Севастопол. Йосиф Сталин допълнително „русифицира“ района, като депортира местните турскоговорещи татари в Централна Азия и ги заменя с руснаци. В много случаи новите славянски обитатели са се заселвали в домовете на депортираните татари.
През петдесетте години Хрушчов прехвърля Крим в Украйна, една от съветските републики. Определено не е знаел, че това решение може да създаде противоречия, нито че един ден СССР ще престане да съществува и Украйна ще има свободата да се самоопределя.
Всички знаеха, че амбициите на Русия включват Крим, но смяната на националистически настроения украински президент с проруски преди няколко години беше уталожило напрежението. Съдбата на Черноморския флот в Севастопол изглеждаше сигурна и Русия се зае с делата си.
Всичко това се промени, когато в Киев дойде на власт нова националистическа администрация, малко след като Валерий Володин пое властта в Москва. Оттогава целият Кримски полуостров се превърна в гореща точка с протести по улиците, политически убийства и отвличания и плъзнаха слухове за подкрепян от Москва бандитизъм срещу обществени личности, които не подкрепят присъединяването на полуострова към Русия.
Виждаше се ясно, че ФСБ са навсякъде в Крим и използват всички възможни средства, за да създават междуетнически конфликти.