В кримския град Севастопол се намира пристанището, в което домува руският Черноморски флот, и двадесет и пет хиляди от руснаците, които живеят в града, работят за този флот. Жителите на Севастопол не крият обичта си към Майка Русия. Тук, както на твърде малко други места по света, статуите на Сталин и Ленин стояха необезпокоявани през бурните деветдесет години на двадесети век и сега, двадесет години след украинската независимост, Севастопол си оставаше толкова руски град, колкото и самата Москва.
Статуи на Владимир Ленин все още красят парковете в град Севастопол. Сред руснаците тук доминират не просто проруски, а просъветски настроения.
Кийт Биксби пристигна преди час, след единадесетчасово каране от Киев. С него пътуваха други двама служители - двадесет и седем годишният бивш морски пехотинец Бен Хърман и четиридесет и осем годишен випускник на Принстън на име Грег Джоунс. Тримата дойдоха с два големи джипа, натоварени с храна и аварийно оборудване, но без оръжие, защото въпреки официалното си „прикритие“ на офицери от разузнаването, което означаваше, че имат дипломатически паспорти, колите им не бяха обозначени като дипломатически.
Целта им тук представляваше стара радарна инсталация от ерата на студената война и казармени бараки, превърнати във функционална, но грозна резиденция. Около територията с площ 4 декара имаше висока тухлена стена, а зад нея се намираше една триетажна сграда с балкони на етажите от всички страни, съвсем като малък хотел до някой плаж.
Този безличен имот пред еднообразен парк представляваше сграда за специални мисии на ЦРУ и носеше кодовото име „Фарът“. В нея работеха четирима техници от ЦРУ, половин дузина наети охранители от частна американска охранителна фирма и четиричленен екип за авангардни операции от съвместната група на САЩ за специални операции „Делта Форс“. Четиринадесетте членове на този персонал носеха или имаха достъп до пушки и пистолети, както и няколко малки гранатомета за изхвърляне на гранати със сълзотворен газ, в шкаф, който играеше ролята на оръжеен склад.
Слаба огнева мощ, но това представляваше само вътрешната сигурност на „Фарът“. Около сградата имаше втори защитен кордон, съставен от половин дузина украинци за охрана до главния портал. Повечето от тях, служители на полицията, дежуреха в извънработно време с пистолети и сачмени пушки, но американците имаха добри отношения с украинците и знаеха, че ще ги предупредят при всякакви заплахи.
Местната охрана знаеше само, че това място е свързано с програмата на НАТО „Партньорство за мир“, която създаваше отношения с държави, които не са членове на алианса. Много от мъжете виждаха, че чужденците вътре не носят униформи на НАТО, но никой не смяташе сградата за нещо повече от административна постройка за някаква объркана и предимно излишна натовска програма.
ЦРУ действаха тук от години, но ставаше все по-трудно да се прикриват при вълнообразното засилване на проруските настроения през последните месеци, особено след схватката между Русия и НАТО в Естония. Въпреки трудностите в тази несигурна среда сградата определено носеше полза на Съединените щати, защото даваше възможност да проучват Черноморския флот.
Докато Русия превъоръжаваше флота си и ремонтираше оборудването и оръжията, хората от „Делта Форс“ във „Фарът“ успяха да фотографират много важни компоненти от това оборудване. Когато преди година американският военноморски крайцер „Каупенс“ дойде в Севастопол, мъжете от „Фарът“ проверяваха доколко местните хора подкрепят или са против Съединените щати и НАТО в региона. А сега, преди няколко дни, когато пристанището се вдигна по тревога заради изненадващите военни учения на Володин, бойците от „Делта“ и ЦРУ направиха аудио- и видеозаписи на целия процес, които можеха да се окажат изключително полезни при една реална морска война в района.
Въпреки че повечето от хората в Крим имаха определено проруски настроения, Украйна запазваше приятелски отношения с ЦРУ и украинското разузнаване знаеше за това място за електронно разузнаване.
И сега това представляваше проблем. Разкритието, че един от хората на най-високо ниво в украинската служба за сигурност е заловен да предава тайни на ФСБ, предизвика паника навсякъде в ЦРУ. Кийт Биксби трябваше да попълва хиляди дупки в кораба си сега, когато почти цялата му операция можеше да бъде разкрита пред противника, но в дългия му списък със задачи нямаше нищо по-важно от това да измъкне всички и всичко от Севастопол.