След това се досети. Джон Кларк и Доминго Чавес.
Обърна се към Мидас:
- Ще се обадя по телефона и утре сутринта ще дойдат още две коли.
Мидас отговори:
- Добре. На покрива сме сложили наблюдатели, които да гледат какво става по улиците. Останалите ще продължат с опаковането.
Джон Кларк тъкмо сядаше на разкошното легло в луксозната си стая в грандхотел „Фермонт“, когато спътниковият му телефон иззвъня.
- Кларк.
- Здравей, приятел.
Кларк позна Кийт Биксби. Засмя се. Имаше усещането, че човекът от ЦРУ ще иска нова услуга.
- Казвай, приятел - отговори той.
- Не ми е приятно да си насилвам късмета с тебе, но имам проблем и ми трябва бързо помощ.
- Казвай.
- Изисква единадесетчасово каране през нощта в ситуация, която преминава от несигурна към истински опасна. Навит ли си?
Кларк отговори:
- Ще кажа на момчетата. Май ще трябва да поискам да ми донесат кафе в стаята.
Биксби обясни ситуацията накратко и след няколко минути Кларк се свърза по телефона с Динг в апартамента в другия край на града.
35.
Джак Райън-младши прекара целия ден в кабинета си в „Кастор и Бойл“, за да подготвя нова база данни в програмата „Аналистс Ноутбук“. Досието за новата задача описваше кражба на средства от норвежка фирма за превози, закупила кораби от руска фирма, но получила стари ръждиви трюмове. Не само че случаят изглеждаше ясен и безинтересен, но и общата стойност възлизаше на суми, многократно по-ниски от тези в случая Голбрайт - „Газпром“. Джак се отегчи към обяд, а в два вече поглеждаше към мисловната карта за „Газпром“, която направи с програмата „Аналистс Ноутбук“ предишната седмица.
Телефонът му звънна и той посегна към него автоматично.
- Райън.
- Здрасти, Джак. Прекъсвам ли нещо?
Райън се изненада, че се обажда баща му.
- Здравей, тате! Няма нищо. Само се занимавам с руснаците.
- Аз също.
- Да, чух - отговори Джак. - Дан откри ли кой е отровил Головко?
- Да, но случаят е от онези, които дават повече въпроси, отколкото отговори.
Джак-младши се загледа в картата - приличаше на рисунка на разноцветни спагети в купа.
- Ясно.
- Майка ти каза, че си се обаждал онази вечер. Извинявай, че не можахме да се чуем.
- Няма нищо. Знам, че тичаш насам-натам и се занимаваш със Сергей и Украйна. Надявам се, че сте добре там.
- Добре сме. Отново сме в резиденцията и всичко е както преди. Махнаха тоалетната от банята в хола. Невероятно, нали?
- Не може да бъде. Виж, тате, извинявай, че не се обаждам напоследък. Много съм зает в работата.
- Няма нищо, приятел. И аз съм доста зает.
Младият Райън се засмя.
- И как е животът?
- Добре.
- Супер е в Лондон, нали?
Джак долови вълнение в гласа на баща си - изглежда, съпреживяваше и си припомняше своето време тук отпреди толкова много години.
- Да - измърмори без ентусиазъм Джак.
Настъпи тишина. След това баща му каза:
- Наистина е супер, нали?
- Мисля, че все още не съм свикнал.
- Нещо не е ли наред? Има ли проблем?
- Не, тате. Всичко е наред.
Баща му отново замълча.
- Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко, нали?
- Разбира се. И ще го направя. Но всичко е наред. Просто работата ми е изнурителна.
- Добре - отговори баща му и остави темата, въпреки че долавяше напрежението в гласа на сина си.
- Чудя се дали нямаш време да ми направиш една услуга - запита той.
Този път Джак-младши се ободри.
- Казвай. Ще е добре да се позанимая с нещо друго.
- Помниш Базил Чарлстън, нали?
- Разбира се. Много време мина оттогава. Сигурно е над осемдесетгодишен вече.
В това е проблемът. Имам няколко въпроса към него и бих искал да говорим лично, но имам странното усещане, че няма да ме чува по телефона. Последния път, когато си говорихме, едва се разбрахме.
- Още ли живее в Белгрейвия?
- Да.
- Ще се отбия, изобщо не е далече. Какво да го питам?
- Преди тридесетина години в Европа имаше серия убийства. Някои хора смятаха тогава, че са дело на агент на КГБ с псевдоним „Зенит“. Открихме непотвърдени данни от старо досие, от които излиза, че Зенит и Роман Таланов са едно и също лице.
- Мамка му - отговори по-младият Райън.
- Така мисля и аз, но не искам да избързвам. Трябва да науча повече по този въпрос. Както и да е, от досиетата с убийствата от Зенит излезе кодова дума „Бедрок“. Не знаем дали има връзка с някой човек, място или операция. Бихме искали да разберем какво точно е „Бедрок“. И ако някой помни, то това е сър Базил.