По-възрастният Райън обясни, че според него Чарлстън е написал на ръка думата „Бедрок“ в досието, и че ще накара секретарката си веднага да прати на Джак младши документа по електронната поща.
- Но това е секретна информация. Какво ще го накара да говори с мен?
- Не е проблем за Базил да говори с теб - каза баща му. -Той знае, че си работил за Гери.
Джак-младши знаеше, че телефонният разговор между него и баща му е сигурен и че и баща му знае това. И все пак президентът не говореше много завоалирано. Щом Чарлстън знае, че младият Райън е „работил за Гери“, то е ясно, че знае и за Колежа. А това изненада Джак.
- Наистина ли?
- Абсолютно. Знае, че си бил там аналитик и с какво се занимава Гери.
- Добре. Следващ въпрос. Тази работа се е случила, когато живеехме във Великобритания?
- Да, точно тогава. Добре си спомням. Ти беше в пелени.
- Не се обиждай, тате, но това е било преди много време. Смяташ ли, че Базил ще си спомни нещо за този случай, особено след като никъде другаде не пише за Бедрок?
- Джак, ти знаеш по-добре от повечето хора, че не всяка важна операция се записва за поколенията. Ако Бедрок е достатъчно важно, за да не се записва на хартия, смятам, че Базил ще знае всичко за него.
- Прав си. Ще го питам. Смяташ ли наистина, че има вероятност този Таланов да е участвал?
- Не знам. Научил съм се да не разчитам прекалено много на една-единствена информация. Необходимо ми е повече, за да се убедя.
- Но си достатъчно любопитен, за да ме караш да проследя за Бедрок.
- Да - отговори президентът, след което се сепна. - Да проследиш? Чакай. Казах само да поговориш с Базил. Не искам да правиш нищо друго.
- Ясно - отговори младият Райън.
- И така, какво става в работата?
- Затънал съм до гуша със сенчести руснаци. Измъкват с измама от клиентите си цели богатства, бизнес и интелектуална собственост. Лъжат нагло и се възползват от съдебната система, за да крадат и сплашват.
- Толкова зле ли е?
- Не е за вярване - отвърна Джак. - Но какво ти говоря? Нали ти сам мереше сили с КГБ.
Президентът Райън отговори:
- Вярно. Е, поне работата харесва ли ти?
По-младият Райън въздъхна.
- Отчайващо е. Прекарах последните години с мисълта за правосъдие. За проследяване на лошите, за да ги спра. А сега следя лошите, но мога да се надявам само, че някой съд, който няма кой знае какви права над лошите, ще заповяда конфискацията на някакви активи, която обаче най-вероятно няма да се случи.
- Правосъдието е бавно.
- В този случай е неподвижно. Моят шеф Хю Кастор очевидно се страхува да обвини в корупция някой от кремълските силоваци. Разбирам, че не желае да се занимава със съдилищата там или пък властите да тормозят хората му, но прекалено лесно се отказваме да накажем престъпниците. И си мисля какво бих направил на някои от тези безполезни копелета, за да ги накарам да се променят. Ако Динг, Джон, Сам и Доминик бяха тук, със сигурност нямаше да чета стари договори за прехвърляне на собственост.
- Разбирам. Имаше няколко случая в кариерата ми на аналитик, когато смятах, че съм подготвил всичко, но се оказваше, че шефовете над мен не предприемат нищо сериозно. Не са много нещата, които сломяват духа така - каза президентът. - Ще ти изпратя документа, който искам да покажеш на Базил. Този документ и онова, което вече ти казах, мисля, че ще е достатъчно, за да раздвижи паметта му. Няма да говоря повече, защото е дълга история, а дори и аз не си спомням подробностите.
- Няма проблем. Ще говоря с Базил и ще ти предам какво ми е казал той. Май ще е забавно.
Джак-старши се засмя.
- Не обещавам повече развлечение от това да прекараш няколко минути в разговор с осемдесетгодишен старец, но все е нещо.
- Наистина е нещо, тате. Знаеш, че обичам историите от старите времена.
Президентът отговори мрачно:
- Не и този разказ, сине. Той завърши с много нещастен край.
36.Тридесет години преди това
Джак Райън се събуди от шума на слаб дъжд, въпреки че почти не го забелязваше. Все пак се намираше в Англия и не можеше да не вали по това време на годината. Протегна се бавно и продължително, като докосна топлото рамо на жена си в тъмното. Кети спеше дълбоко, което си беше напълно нормално като за шест без двадесет сутринта.
Будилникът им трябваше да ги събуди в шест без петнадесет и затова Джак не бързаше да стане. Накрая протегна ръка и го изключи, след което се измъкна от леглото. Отиде в кухнята, за да направи кафе, а след това и към входната врата за вестника.