На улицата цареше спокойствие. Семейство Райън живееха в Чатъм, в северната част на Кент, на тридесетина мили от Лондон. Единствено той и Кети от всички жители на улица „Грайздейл Клоуз“ трябваше да пътуват за работата си чак до столицата и затова почти винаги първо в тяхната къща светваха лампите и някой се раздвижваше вътре.
Всички съседи знаеха, че Кети е хирург в болницата „Хамърсмит“, и мислеха, че Джак работи нещо скучно в американското посолство. За пред хора нещата бяха точно такива, но истината щеше да предизвика много повече клюки през оградите на дворовете.
Всъщност младият американец работеше като аналитик на ЦРУ.
Джак забеляза, че млекарят е доставил обичайните три литра мляко. Дъщеря му Сали го изпиваше цялото до следващия път. Райън взе млякото и се огледа за вестника, който се оказа захвърлен в храстите до вратата. Копието на „Интернешънъл Хералд Трибюн“ се намираше в найлонов плик, за да не се мокри - очевидно вестникарчето разсъждаваше по-добре, отколкото можеше да се прицелва.
Райън се върна в къщата и събуди Кети, след което отиде в кухнята. Наля си чаша кафе, разгъна вестника и отпи първата глътка за деня.
Една снимка под сгъвката на първата страница привлече вниманието му. Тяло под брезент на някаква улица. Ако се съди по сградите, навярно в Италия или може би Швейцария.
Прочете заглавието под снимката.
„Швейцарски банкер убит, четирима други ранени.“
Джак се зачете в статията. Банкерът, изглежда, се казваше Тобиас Габлер и работеше в „Рицман Приватбанкирс“, уважавана семейна банка в швейцарския кантон Цуг. Габлер загинал, а другите били ранени, когато някой открил огън по тях от прозореца на сграда на улица, пълна с пешеходци.
До момента нямало задържани.
Райън вдигна очи от вестника, когато Кети дойде в кухнята с розовия си халат. Тя целуна Джак по главата, а после отиде до машината за кафе.
- Нямаш ли операции днес? - запита Джак. Жена му никога не пиеше кафе, ако за деня има планирана операция.
- Не - отговори тя и напълни една чаша. - Само няколко следоперативни срещи. Ако ми трепери ръката, докато меря диоптрите на някой човек, светът няма да свърши.
Джак не можеше да си представи как жена му е способна да тръгва на работа всяка сутрин с мисълта, че ще реже очни ябълки. „По-добре тя, отколкото аз“ - помисли си той.
На път към банята Джак надникна в стаята на петгодишната си дъщеря Сали. Тя спеше, но щеше да се събуди, когато той излезе изпод душа. Обичаше да гледа момиченцето си така, преди то да се събуди и да започне да се стрелка из къщата като подвижна мишена, но такава възможност имаше само рано сутрин.
След това надникна при Джак-младши. Бебето спеше по лице в креватчето си, върху завивките, а обутото му в пелена дупе стърчеше във въздуха. Джак се усмихна. Момченцето скоро щеше да проходи и малкото креватче нямаше вече да го спира.
Райън пусна душа и се огледа в огледалото. Метър и осемдесет, във форма, но изоставил диетата и упражненията от няколко месеца. Двете малки деца в къщата изискваха гъвкав график и изобилие на закуски и зърнени храни в килера - нещо, за което той не забравяше.
Както почти всяка сутрин, и сега Райън докосна големия белег на рамото си. Преди година спаси Уелския принц и семейството му при опит за убийство от отцепническа фракция на Ирландската републиканска армия. Получи почетна рицарска титла от кралицата за бързите си действия, но си спечели и прострелна рана от терористите, защото се оказа, че не е чак толкова бърз.
Райън имаше и други срещи с опасността в Ирландия и във Ватикана, при опита за убийство на папа Йоан Павел II.
Въпреки всички усилия да предотврати нападението за малко не успя да стигне до българския агент, който работеше по нареждане от Москва.
Райън се махна от огледалото, застана под душа и ведната почувства как горещата вода облекчи напрегнатите мускули на гърба му - още един спомен от миналото. Като двадесет и три годишен лейтенант в Морската пехота трябваше да проведе десант при едно учение на НАТО в Крит. Седеше в един хеликоптер СН-46, когато задният носещ винт отказа и машината, пълна с морски пехотинци, се разби на скалите. Райън, със счупен гръбнак, напусна армията и прекара години в болка, преди да възстанови живота си след успешна хирургична намеса.
Започна живота си след армията в „Мерил Линч“, където изкара малко състояние от пазарите. След няколко години реши да учи отново, защити докторат по история и след известно време като преподавател във Военноморската академия отиде на работа в ЦРУ.
Само за тридесет и две години Джак Райън беше преживял повече, отколкото средностатистическият човек може да изпита за цял живот. Сега, изправен под горещата вода, се усмихна, убеден, че следващите тридесет и две години няма да са чак толкова бурни. По-силни вълнения от това да гледа как децата му растат не му трябваха.