Докато двамата с Кети се подготвяха да тръгнат на работа, пристигна гледачката. Младата червенокоса южноафриканка на име Маргарет веднага се захвана за работа - обърса конфитюра от лицето на Сали с една ръка, докато държеше малкия Джак в другата.
От улицата се чу клаксонът на таксито и Джак и Кети прегърнаха и целунаха за последно децата, след което излязоха навън, където се оказа, че е паднала гъста мъгла.
Десет минути по-късно двамата стояха на гарата в Чатъм. Качиха се на влака за Лондон, седнаха в първокласно купе и прекараха почти целия път в четене.
Разделиха се с целувка на гара „Виктория“ и в девет без десет минути Джак премина с чадъра си по улица „Уестминстър Бридж Роуд“.
Макар и служител на посолството на САЩ, Джак всъщност почти никога не ходеше там. Вместо това работеше на адрес Сенчъри Хаус, „Уестминстър Бридж Роуд“ 100, където се намираха офисите на британското външно разузнаване.
Тук го изпрати шефът му в ЦРУ адмирал Джеймс Гриър, директор по разузнаването, за да служи като човек за връзка между двете съюзнически служби. Назначиха го в „Руската работна група“ на Саймън Хардинг, където Райън се ровеше из цялата информация за СССР, която МИ-6 желаеха да споделят със ЦРУ.
Джак знаеше, че британците имат право да защитават своите източници и методи дори и от Съединените щати, но ги намираше за стиснати. Нерядко се чудеше дали колегата му аналитик в Ленгли има същите проблеми с получаването на информация от ЦРУ. Стигна до заключението, че там са още по-стиснати. Но все пак, изглежда, това споразумение вършеше добра работа за двете страни.
Малко преди десет телефонът на бюрото му звънна. Унесен в доклад за руските подводници от клас „Кило“ в Палдиски, Естония, Джак посегна разсеяно към слушалката.
- Райън.
- Добро утро, Джак.
Обаждаше се самият сър Базил Чарлстън, директор на Сикрет Интелиджънс Сървис.
Райън се изправи и остави документа на бюрото пред себе си.
- Добро утро, Базил.
- Питах се дали мога да те взема назаем от Саймън за няколко минути. Би ли се отбил тук?
- Сега ли? Разбира се. Веднага ще дойда.
- Чудесно.
Райън се качи с асансьора до кабинета на сър Базил на последния етаж. Когато влезе, директорът на службата стоеше до прозореца, който гледаше към река Темза. Разговаряше с един русокос мъж на годините на Джак, облечен в скъп на вид въгленовосив костюм на тънки райета.
- А, здравей, Джак. Ето те - каза Базил. - Бих искал да те представя на Дейвид Пенрайт.
Двамата мъже си стиснаха ръцете. Русата коса на Пенрайт стоеше пригладена назад, а острите му сини очи изпъкваха на гладко обръснатото лице.
- Сър Джон, за мен е удоволствие.
- Моля ви, наричайте ме Джак.
- Джак се чувства малко неловко с рицарската си титла - поясни Базил.
- Почетна титла - побърза да добави Райън.
Пенрайт се усмихна и каза:
- Разбирам. Добре. Значи Джак.
Тримата седнаха на столове около ниска масичка и им донесоха чай.
Чарлстън каза:
- Дейвид е оперативен офицер, който работи предимно в Цюрих, нали така, Дейвид?
- Да, сър.
- Трудно назначение - усмихна се Райън.
Другите двама не му отговориха с усмивка.
„Грешка“ - каза си Джак.
На масичката до чайника лежеше лондонският вестник „Таймс“ от тази сутрин. Пенрайт го вдигна.
- Видяхте ли вестника?
- Получавам „Интернешънъл Трибюн“. Погледнах го.
- Четохте ли статията за ужасната случка вчера следобед в Швейцария?
- Говорите за Цуг? Ужасно. Убит е един човек и други няколко са ранени. Според вестника не става дума за обир, защото нищо не е взето.
- Името на онзи мъж е Тобиас Габлер - каза Пенрайт. - И не са го убили в Цуг, а в съседно градче на име Роткройц.
- Да. Банкер е, нали?
- Да - отговори Пенрайт. - Знаете ли за тази банка, „Рицман Приватбанкирс“?
- Не - отговори Райън. - В Швейцария гъмжи от семейни малки банки. Открай време са си там и явно са успешни, но както повечето швейцарски банки, е трудно да се каже доколко успешни.
- И защо е така? - запита Чарлстън.
Швейцарският закон за банките от 1934 г. определя процедурите за банковата тайна. Швейцарските банки не са длъжни да споделят информация с трети страни, включително чуждестранни правителства, без нареждане от швейцарски съд.
- Желая ви късмет да получите такова - каза Пенрайт.