- Не, другарю командир. Естонците нямат...
Лапранов изкрещя в микрофона и рязко се наведе напред, зa да се хване за дръжката на люка и да го затвори:
- Това са шибаните американци!
Мичман втори ранг Ерик Конуей от армията на САЩ, група „Браво“, 2-ри взвод, 17-и кавалерийски полк на 101-ва въздушна дивизия, погледна към мултифункционалния дисплей с топлинното изображение на руските танкове в гората на две мили от него. След това насочи вниманието си отново към лопатите на носещия винт над себе си. Краищата на четирите лопати на хеликоптера OH-58D „Кайова Уориър“ се въртяха опасно близо до стените на сградите от двете страни на улицата. Ако не държеше лоста „стъпка-газ“ абсолютно стабилно, щеше да удари някоя от сградите, да разбие машината и да убие себе си и втория пилот още преди руснаците да получат възможност за това.
Удовлетворен, че е в стабилно положение, въздъхна, за да се успокои, и каза в разговорната уредба:
- Готов ли си?
Вторият пилот Андре Пейдж отвърна спокойно:
- От това май по-готов няма да стана.
Конуей кимна и каза:
- Лазер на целта.
- Разбрано. На нея сме.
Конуей натисна бързо бутона на микрофона, за да съобщи по общата мрежа:
- „Блу макс шест-шест“, „Черен вълк две-шест“. Имаме лазерен прицел върху целта.
Шест километра зад хеликоптера OH-58D „Кайова Уориър“, в относителна безопасност зад горист хълм, два огромни щурмови хеликоптера „Апачи Лонгбоу“ кръжаха над едно пасище на север от село Арна. Командирът на групата „Блу макс шест-шест“ получи съобщението от разузнавателния хеликоптер в момента, в който вторият му пилот и стрелец, седнал в по-ниско разположената седалка пред него, забеляза следата от лазера на мултифункционалния дисплей, което значеше, че първата цел, на няколко километра оттук, е обозначена.
- Разбрано, „Черен вълк две-шест“. Добър лазер. Чакай дистанционната мисия на ракетите „Хелфайър“.
Разузнавателният хеликоптер „Кайова Уориър“, който кръжеше над центъра на Пьолва, нямаше тежко оръжие. Но силата му се намираше не на борда, а в способността му да открива и обозначава целите за големите хеликоптери „Апачи“ отзад. Той изпълняваше АПНБ, или авиационна поддръжка от непосредствена близост, и мичман втори ранг Конуей и вторият му пилот успяха, на предела на уменията си, да преминат през цялото село, без да бъдат забелязани на вражеските радари, за да заемат позиция за целеуказване на щурмовите хеликоптери.
- Разбрано, „Блу макс шест-шест“. Ще трябва да побързаме. Тук сме на открито.
На края на гората командирът на танка в северния фланг на групата на Лапранов извика в микрофона:
- „Буря нула-едно“, тук „Буря нула-шест“. Предупреждение за лазер!
- Мамка му! - промърмори Лапранов в микрофона. Малкият хеликоптер в далечината може да нямаше собствени ракети, но очевидно указваше цели за друга машина, която не се виждаше.
- Включвай системите „Арена“! - заповяда той.
Системата за противодействие „Арена“ откриваше с доплеров радар насочени към танка заплахи. След като нападащият снаряд влезеше в обхват, танкът със система „Арена“ изстрелваше защитна ракета, разработена да доближи нападащия снаряд до около два метра, преди да избухне и да го унищожи.
След това Лапранов каза:
- Този вертолет указва цели за „Апачи“ или за изтребители. Къде ми е въздушната подкрепа?
Командирът на „Буря нула-пет“ отговори:
- Идват до десет минути.
Лапранов удари с юмрук по стената на командната си конзола.
- Всички танкове, зареждайте „Рефлекс“.
Управляемият ракетен снаряд 9М119 „Рефлекс“ се изстрелваше от основното оръдие, след което „му порастваха“ стабилизатори и той политаше към целта. На шестимата пълначи щяха да им трябват над тридесет секунди, през които да извадят осколочните снаряди в оръдията и да задействат автоматичната зареждаща система да ги замени с „Рефлекс“.
„Буря нула-две“ каза:
- Целта е извън обхват, другарю командир.
Лапранов изкрещя:
- Зареждай, по дяволите!
Надяваше се адски силно, че ако всичките шест ракетни снаряда бъдат изстреляни към малкия „Кайова Уориър“ на хълма, ще го накарат да прекъсне процедурата по указване на цели достатъчно дълго, за да могат танковете от групата „Буря“ да се скрият обратно в гората.
Всеки от двата хеликоптера „Апачи Лонгбоу“, които кръжаха шест километра на запад, над нивата край село Арна, носеше по осем ракети „Хелфайър“. По команда от водача двамата стрелци натиснаха спусъка. Ракетите се понесоха бързо през синьото небе към невидимите цели на изток и в този момент водачът на групата „Апачи“ предаде за разузнавателния хеликоптер в Пьолва.