- Именно - съгласи се Райън. - Швейцарците са стиснати откъм информация. Използват номерирани сметки, които привличат мръсни пари като мухи на мед.
Райън добави:
- Номерираните сметки не са така анонимни, колкото ги изкарват, защото самата банка трябва да провери изцяло човека, който открива сметката. Разбира се, не е необходимо да свързват името със самата сметка. И така тя става анонимна, защото всеки, който има необходимия код, може да влага или тегли от тази сметка.
Двамата англичани се спогледаха, сякаш за да решат дали да продължат този разговор.
След момент сър Базил кимна на Дейвид Пенрайт.
По-младият мъж каза:
- Имаме основания да смятаме, че в тази банка има влог на определена престъпна организация.
Райън изобщо не се изненада от тези думи.
- Някой картел? Или мафията?
- Има голяма вероятност убитият Тобиас Габлер да е управлявал номерирани сметки на КГБ.
Този път Райън се изненада.
- Интересно.
- Нали? - запита Пенрайт. - Питахме се дали ЦРУ не е стигнало до същия извод за тази банка.
- Мога да заявя с известна увереност, че Ленгли не знаят за конкретните номерирани сметки в Швейцария. Искам да кажа, че да, знаем, че съществуват. Руското разузнаване трябва да крие черни пари на Запад, за да осигури на операторите си от тази страна на „желязната завеса“ постоянен паричен поток, но не знаем кои са сметките им.
- Сигурен ли си? - запита Пенрайт. Изглеждаше разочарован.
- Да, но мога да се обадя на Джим Гриър, за да проверя. Надявам се, че ако имаме такава информация, бихме намерили начин да спрем достъпа на КГБ до тази сметка или, което е по-добре...
- Да следим сметката, за да се види кой тегли от нея - довърши вместо него Пенрайт.
- Точно така - каза Джак. - Това може да се окаже истинска съкровищница с информация за операциите на КГБ.
- Това точно е нашата идея - обади се Чарлстън. - Но интересното в случая е, че се интересуваме от една конкретна сметка, защото е доста голяма и си седи там.
- Може да я поддържат за бъдеща операция - предположи Райън.
- Силно се надявам да не е така - отвърна сър Базил Чарлстън.
- Защо?
Базил се приведе към Райън.
- Защото сметката, за която става дума, е с над двеста милиона долара. Като всеки месец идват редовни влогове с големи суми в долари.
- Двеста милиона? - ококори се Джак.
- Да - отвърна Пенрайт. - Двеста и четири милиона, по-точно. И ако продължат влоговете, след година сумата ще се удвои.
- И всичко това в една сметка? Невероятно.
- Съвсем - съгласи се Чарлстън.
- Очевидно това не е подготовка за разузнавателна операция на Запад. Твърде много пари са... - каза Райън. - Сигурни ли сте, че парите са на КГБ?
- Не, но смятаме така.
За Джак този отговор не значеше много, но той предположи, че англичаните не казват всичко, за да крият източника си. Помисли за момент.
- Разбирам, че не искате да ми дадете информация за източника на тази информация, но според мен имате човек в самата банка.
Базил погледна Пенрайт и отново кимна. Очевидно разрешаваше на по-младия офицер от разузнаването да споделя информация с аналитика от ЦРУ.
Пенрайт каза:
- Имаме източник в банката. Но нека спрем дотук.
- И източникът има основания да подозира, че двестате милиона са пари на КГБ?
- Нещо такова.
- И сега Габлер, мениджърът на сметката, е мъртъв.
- Опасявам се, че е така - отвърна Дейвид Пенрайт.
- Смятате, че КГБ са разбрали някак си, че парите им са компрометирани, и са го убили?
Базил каза:
- Това е едната оперативна версия, но в нея има огромна дупка.
- Нищо в убийството на Габлер не е както го правят КГБ - обади се Джак.
- Точно така - отговори Пенрайт. - И това ни обърква. Свидетелят казва, че пресичал една улица пеша в шест следобед, когато от прозореца на уж незаета хотелска стая се появил автомат. По него изстреляли цял пълнител с тридесет патрона от не повече от петнадесет метра. Улучен е три пъти, а такава точност не впечатлява.
Пенрайт добави:
- Котката на сър Базил може да се справи по-добре.
Базил вдигна вежди, но не отговори на закачката. Вместо това каза:
- Ранени са и други четирима минувачи.
- И никой не е видял стрелеца?
- Не - отговори Пенрайт. - От подземен гараж изхвърчал с рев микробус, който без малко щял да прегази група зяпачи, но никой не е видял шофьора.
Джак каза:
- Не е като чадър с отровен връх в крака.
Намекваше за убийството на българския дисидент Георги Марков през 1978 г. на двеста метра от мястото, в което сега седяха тримата мъже.