- Не - призна сър Базил. - Но въпреки това се притесняваме силно, че хер Габлер не е случайна жертва на насилие.
Дали не е убит от друга разузнавателна служба, научила за връзката му с руснаците? Дали не е убит от други свои клиенти заради предполагаемо нарушаване на доверието им? Бихме искали да знаем дали вашата служба не знае нещо за незаконни дела на банката или някои имена от този списък.
Пенрайт подаде няколко сгънати на две листа. Райън ги отвори - оказа се, че това е списък с буквално стотици имена.
- Кои са тези?
- Служители и клиенти на банката. Както навярно знаете, някои номерирани сметки се създават от корпорации паравани, та въпреки правилата самата банка не е наясно кой точно е собственик на парите. Това е още едно ниво на тайнственост.
Райън разбра.
- Искате да проверим нашите досиета за тези имена и така да откриете още някой с причина да убие Габлер.
- Да - добави Пенрайт, - и да опитате да отсеете корпоративните сметки. Банките в САЩ не са така тайнствени, както в Швейцария. Може да се намерят и други данни, с които да свържем имената на истински хора с тези фирми паравани.
- Искате да проверите дали източникът ви в банката не е компрометиран - каза Райън.
- Точно за това става дума - съгласи се Чарлстън.
- Добре. Ще се заема незабавно. Не искам да пращам списъка до Ленгли. Прекалено чувствителни са. Ще ида до посолството и ще го пусна с дипломатическата чанта. Отговорите ще дойдат до няколко дни.
- Колкото по-бързо, толкова по-добре - каза Пенрайт. - Аз опитвам да се свържа с нашия човек в Цуг. Сигурен съм, че е потресен от случая. Ако не се чуя с него до утре, ще трябва да се подготвя да ида на място, за да се срещнем. И ми се иска да мога да му кажа, че няма за какво да се тревожи.
Джак понечи да стане, но се спря.
- Сър Базил. Знаете не по-зле от мен, че Ленгли ще иска да се включи в случая. И вашият анонимен източник... предлагате ли той да стане двустранен?
Базил очакваше въпроса.
- Ще споделяме информацията от него с приятелите ни във Вашингтон. И с готовност ще приемем съвети от вас за нашата операция. Но се боя, че за момента не сме готови да направим отношенията с него двустранни.
- Ще информирам Гриър и Мур - каза Джак и стана. - Те може да поискат повече участие, но със сигурност ще разберат, че основната цел сега е да разберем изложен ли е на опасност вашият агент - разбира се, заради самия него, а и заради вас. Не мога да си представя какво ли правят двеста милиона долара на КГБ в западна банка, но онзи вътрешен човек трябва да остане там, за да ги наглежда.
Чарлстън стана и стисна ръката на Райън, последван от Дейвид Пенрайт.
Сър Базил каза:
- Изобщо не се съмнявах, че ще разбереш неотложността на въпроса.
37. В наши дни
Джак Райън-младши пристигна в къщата на сър Базил Чарлстън в Белгрейвия под проливен следобеден дъжд. Разбира се, беше се обадил въпреки предупреждението на баща си, че старият човек може да не е в състояние да комуникира по телефона. Райън се изненада, когато на телефона чу гласа на по-млад човек. Представи се като Филип, личен асистент на Чарлстън, което за Райън значеше охрана.
Два часа по-късно Джак влезе в дома на Чарлстън, поканен от икономка, също на години, и се запозна с Филип в коридора. Въпреки че той се оказа към петдесетгодишен, Райън веднага забеляза, че носи оръжие и че знае как да го използва.
Филип влезе в кухнята, за да помогне на икономката с чая, а Джак остана в библиотеката, за да чака Базил, и се зае да разглежда рафтовете с книги, снимки и вещи.
По тях имаше снимки на деца и внуци, и на едно бебе, което трябва да беше правнуче.
На рафта имаше и каска на британската армия от Първата световна война, комплект гамаши от кожа и каска от Втората световна война. Под едно стъкло се виждаше пистолет „Люгер“ от нацистка Германия в отлично състояние, а по стените висяха различни медали, грамоти и писма от британското правителство. Райън се загледа в снимка на сър Базил с Маргарет Тачър и в друга снимка на Базил с баща му. Досети се, че тя е от първия мандат на баща му, когато беше посетил Великобритания.
На видно място на рафта до тази снимка се виждаше първата книга на баща му, „Варианти и решения“. Отвори предната корица и видя там автографа на баща си.
В този момент сър Базил Чарлстън влезе в библиотеката. Беше висок и слаб и се бе облякъл специално за следобедната среща със сина на президента на САЩ - носеше синьо сако с широка червена вратовръзка и бутониера с карамфил. Базил държеше бастун и изглеждаше силно прегърбен, от което Джак остана с впечатлението, че от последната им среща насам здравето му се е влошило силно. Но това впечатление изчезна мигновено, когато бившият висш шпионин на Великобритания прекоси стаята бързо с широка усмивка и извика: