- О, небеса! Виж се, момче. Пораснал си, откакто се видяхме за последен път, или може би изглеждаш толкова зрял заради брадата?
- Радвам се да ви видя отново, сър Базил.
Домакинята на Чарлстън донесе чай и въпреки че Джак би предпочел чаша кафе, за да го ободри в този дъждовен следобед, не можеше да отрече, че чаят е доста добър.
Чарлстън и Райън поговориха няколко минути, като по-възрастният мъж не изпускаше Джак от мерника си. Сипеше въпроси за работата му в „Кастор и Бойл“, за семейството му и, неизбежно, за това дали в живота му няма някоя специална жена. Джак трябваше да се навежда напред и да повтаря често отговорите си, но въпреки слабия си слух Базил участваше съвсем активно в разговора.
Накрая сър Базил запита:
- Какво мога да направя за баща ти?
Джак отговори:
- Силно се интересува от Роман Таланов, новия шеф на ФСБ.
Чарлстън кимна сериозно.
- Като човек, прекарал повечето от живота си в борби с КГБ, ще кажа, че нищо не смразява кръвта ми повече от връщането на руската държавна сигурност. Много жалко.
- Съгласен съм.
- Помни ми думата, че тези копелета ще нахлуят в Украйна.
- Така говорят хората - отвърна Райън.
- Да. Е, хората казват, че руснаците само ще завземат Крим, но аз ги познавам и знам как мислят. Ще завземат Крим за няколко дни и като видят колко лесно е станало, колко слаба е реакцията на Запада, ще продължат чак до Киев. Виж Естония. Ако баща ти не беше накарал НАТО да ги спре, руснаците сега щяха да са завзели и Литва.
Сър Базил знаеше повече по този въпрос от Райън. Джак се ядоса, че е прекарал толкова време с глава, заровена дълбоко в незаконни сделки и измами с фирми паравани, и почти нищо не бе чул за предстоящата война.
Чарлстън продължи:
- Но не мога да кажа, че имам информация за Таланов. Повечето от хората, които сега управляват Русия, в онези времена бяха най-много на ниските нива в КБГ или ФСБ, а за Роман Таланов не знаехме нищо, когато работих в Сенчъри Хаус.
Джак каза:
- Според баща ми във вашите досиета се споменава нещо за Таланов, което го свързва със Зенит.
- С какво? - запита Чарлстън и сложи ръка до ухото си, за да чуе по-добре.
Джак почти извика:
- Зенит.
- Зенит ли? - изненада се Чарлстън и се облегна. - О, господи. Мистериозният убиец от КГБ? От осемдесетте години?
- Да, сър. В досието имаше само една бележка, един къс информация, но без нищо повече и никакво потвърждение.
Чарлстън се намръщи.
- Изненадан съм, че никой не е проучил случая. Доста строго се отнасяхме към досиетата. Естествено, в онези дни нямаше нищо в електронен вид. Съмнявам се, че днешните младоци ще могат да се мерят с тогавашните архивари - каза той и махна с ръка. - Както и да е, ако съм казал нещо за Таланов, сигурно е било грешка. Оказа се, че Зенит е заговор от немската терористична група „Фракция Червена армия“. Помня, че баща ти изрази много силно съмнение към официалните констатации, но не можахме да докажем, че Зенит е съществувал.
- Да, но баща ми казва, че в полетата на едно от досиетата има написана на ръка бележка, за която би искал да научи повече.
- Написана на ръка бележка ли? Предполагам, написана от мен. За това ли си тук?
- Да, сър.
- И какво пише там?
- Само една дума. „Бедрок“.
Сър Базил млъкна и в библиотеката отекна кухото тракане на големия часовник с махало.
Джак усети загрижеността на стареца. Вече не му се виждаше така весел, както домът и червената вратовръзка го правеха да изглежда.
- Мога ли да предположа, че носиш документа със себе си?
Джак бръкна в джоба на сакото си и извади документа от швейцарската полиция, изпратен по електронната поща от Белия дом. Базил го взе, извади малки очила от страничния джоб на синьото си сако и ги сложи на носа си.
Цяла минута чете листа и ръчно написаната бележка, която доближи до очите си. Райън реши, че мъжът знае немски, защото за една-единствена дума на английски, дори частично изтрита, не можеше да е необходимо толкова време. Докато седеше на стола си, Джак чуваше стъпките по дървения под на Филип, който бавно се разхождаше напред-назад.
Чарлстън вдигна очи към Райън, после свали очилата си и подаде досието с думите:
- Изведнъж тридесет години не ми изглеждат толкова далечни.
- Защо?
Старецът не отговори направо. А каза:
- „Бедрок“ наричахме един оперативен служител.