Джак приведе леко глава настрани.
- Мери Пат е питала в британското разузнаване, но й казали, че не знаят нищо за тази дума.
Чарлстън се замисли.
- Да. Е, аз със сигурност не искам да ядосвам някои хора.
- Сър Базил, съжалявам, но баща ми твърди, че това е извънредно важно. Може дори да повлияе на сегашния проблем между САЩ и Русия.
Чарлстън не отговори, сякаш вглъбен в миналото.
- Можете ли да ми кажете нещо? Каквото и да е?
Чарлстън се загледа през прозореца продължително, замислен. Джак почти реши, че ще го подкани да си тръгва, но вместо това Базил се обърна към него и заговори тихо:
- Във всяка разузнавателна организация, дори в добронамерените, дори в тези от правилната страна, с история и чест зад гърба си... се допускат грешки. Проектите, които изглеждат хубави на хартия, проектите, родени в моменти на отчаяние, обикновено се изпълняват в реалния свят, но не изглеждат чак толкова добри.
- Разбира се - подтикна го Джак. - Стават грешки.
Сър Базил Чарлстън сбърчи устни, замислен за нещо.
- Така е, момче.
Очите му се проясниха и Джак разбра, че ще говори.
- Ако Мери Пат беше отишла в МИ-6, за да пита за Бедрок, може да са потърсили отговор, но няма да намерят нищо. Както споменах, това е стара история. Но ако е отишла при нашите партньори от МИ-5, британското контраразузнаване, и ако те са й казали, че не са чували за Бедрок... - рече той и направи гримаса на отвращение, - това няма да е точно.
- Искате да кажете, че ще излъжат?
- Е. Може би днешните МИ-5 не знаят какво са правили МИ-5 в онези дни.
Джак помисли, че Чарлстън лицемерничи, но си замълча.
- Значи Бедрок е от МИ-5?
- Правилно. Той беше... оперативен служител - каза старецът, след като подбра внимателно думите си. - Казваше се Виктор Оксли.
- Англичанин?
- Да. От Двадесет и втори полк на САС, член на ротата „Пагода“. Доста елитна група. Специални сили, съвсем както вашите „Делта Форс“.
Райън, разбира се, знаеше това.
- МИ-5 искаха да изпратят свой оператор зад „желязната завеса“. За да проверява за шпиони от КГБ и от други разузнавателни служби и да пресича нападения срещу нашето кралство, преди да стигнат дотук.
Джак се обърка.
- Дейностите зад „желязната завеса“ май по-скоро са работа на вашата организация МИ-6, не на МИ-5.
Базил кимна и отговори:
- Да, така бих казал.
- Имало ли е съперничество между вас и тях?
- Имаше. Разследванията на МИ-5 понякога ги водеха в забранена за тях територия. Оксли запълваше празнината в тези разследвания. Можеше да иде в Рига, за да снима някой британски изменник, който живее там, или в София, за да проследи сведенията, че българското разузнаване обучава агентите си как да се впишат в улиците на Лондон, или в Берлин и да открие името на бара, в който директорът на Щази Ерих Милке обичаше да провежда обедните си срещи, за да знаем къде да засечем някой двоен британски агент, който реши да се промъкне дотам, за да го наеме ГДР.
Дъждът по прозореца на библиотеката се засили малко.
- Понякога от него искаха и други неща. Например да открива заплахи за контраразузнаването - говоря за граждани на кралството, извършили предателство и избягали зад „завесата“ - и да ги ликвидира.
Райън остана впечатлен.
- Ликвидира?
Базил погледна Райън, без да мига.
- Да ги убива, разбира се.
Невероятно.
-Е, Оксли беше невероятен. МИ-5 го наеха от армията и го обучиха за своите нужди. Знаеше езика - един от родителите му беше чист руснак и затова говореше руски като местен, а имаше и уменията да работи зад фронтовата линия. Оказа се изключително добър. Можеше да минава границата по-добре от всеки от нашите хора тогава. Ти едва ли знаеш много за историята на британското разузнаване, но в миналото имаше изменници, и то от най-високите етажи.
- Петимата от Кеймбридж - каза Джак.
- Опасявахме се, че са повече от петима. Затова се взе решение да имаме човек зад фронтовата линия, който да не допуска мъжете и жените от британското разузнаване да тръгват по кривия път. Ако някой човек предаде официални тайни на КГБ, а после изтича до Москва, за да получи техния орден „Ленин“ и безплатен апартамент, хората от МИ-5 смятаха, че щом намерят същия човек удушен с тел в обществена тоалетна в парка „Горки“, това ще има отрезвяващ ефект върху другите от нашето разузнаване.
- Мамка му - възкликна Райън. Научаваше много повече, отколкото смяташе, когато дойде в луксозната къща, за да говори със стареца за надпис с молив върху старо досие.
- Колегите ми от МИ-5 го криеха много внимателно. С него се работеше извън нормалната командна верига, затова много малко хора знаеха за съществуването на Бедрок.