Чарлстън се усмихна леко.
- Говореше се, че МИ-5 имат убиец, който им чисти цапаниците, като слухът се раздуваше умишлено, но почти никой не знаеше истина ли е това. Контролиращият го офицер му позволяваше да си върши работата, както намери за добре или, така да се каже, да работи без предпазна мрежа.
Джак се вълнуваше много повече, отколкото показваше.
- Имал е лиценз да убива?
- Никакъв лиценз не е имал. Знаел е, че ще се отрекат от него, ако бъде заловен.
- Помните ли нещо за връзката между Бедрок и жертвите на убийствата от случая „Зенит“?
Чарлстън поклати глава. Заради нежеланието му да говори за Бедрок Джак вече търсеше намек за измама. Доколкото усещаше, старецът казваше истината. Колебанието му, изглежда, се пораждаше от факта, че не бе мислил по този въпрос от много време, а и може би защото не се гордееше със случилото се с Бедрок, каквото и да е то.
- Както вече споменах, нямаше Зенит - обади се Чарлстън.
- Но вие сте писали, че Бедрок е заловен при едно от убийствата „Зенит“.
- Не, момче. Не съм го писал аз.
Джак вдигна вежди.
- Питаш се защо съм толкова сигурен? Защото не знаех нищо за Бедрок по онова време и не бих написал името му. Не знам кой го е писал. Очевидно това досие е обикаляло насам-натам тридесет години. Някой някъде го е чел и е написал бележката. И я е изтрил, но неуспешно. Подозирам, че някой от МИ-5 е чел досието, но не съм сигурен.
Базил отново погледна досието.
- Не знам нищо и за това дали Бедрок е бил в Швейцария на тази дата. Доколкото ми е известно, той никога не е работил на запад от „желязната завеса“.
- Оксли познаваше ли баща ми?
Чарлстън се изсмя сухо.
- Господи, не. Със сигурност не. В много различни кръгове са се движели тогава. Дори Бедрок да е присъствал в Лондон по някаква причина, макар че не помня да е имало такова нещо, нямаше да се срещне с баща ти в Сенчъри Хаус. Не. Оксли нямаше нищо общо с нашия адрес.
- Казахте, че не сте знаели нищо за него през онези дни. Кога разбрахте?
- Когато МИ-5 дойдоха при мен с молба да помогна да го намерим. Изчезна зад фронтовата линия. Помня, че това стана по време на така наречената афера „Зенит“.
- Намериха ли го?
- Не знам. МИ-6 не го намериха.
- Не знаете дали е жив?
- Не, но не знам и дали не е, а моят бодигард - вече се запозна с Филип - действа с презумпцията, че е.
- Какво общо има бодигардът ви с Оксли?
- Филип има заповед да не допуска Оксли до мен.
Чарлстън отново се загледа в дъжда.
- Човек трябва да внимава за всеки, който може да има зъб на шефовете на британското разузнаване. Отново казвам, търсихме го... но не го намерихме. Възможно е някои хора да кажат, че не сме търсили достатъчно упорито.
Райън мислеше същото. Дали са търсили достатъчно упорито този човек? Не можеше да си представи, че някой ще има зъб на учтивия и изискан мъж срещу него. Опита да си представи Чарлстън като по-млад и начело на една от най-добрите разузнавателни служби в света, но не можа.
Джак запита:
- Знаете ли как да разбера дали изобщо се е връщал от Изтока? Някои води ли регистър на бившите служители на МИ-5?
- За служителите на МИ-5 - да. Но не забравяй, че Бедрок работеше на черно, извън службата им.
След като сръбна от чая си, Чарлстън продължи:
- Но той е от САС, а те си имат братство. Не мисля, че участва в срещите им или ходи на банкети с тях. Обзалагам се, че отдавна не знаят нищо за него, дори и все още да е жив.
- Помните ли някого, с когото е работил? Някого, с когото да говоря?
Настъпи доста дълга пауза. Но отговорът на Чарлстън се оказа по-информативен от всичко друго досега:
- Боя се, че не мога да помогна за това.
Джак отбеляза какви думи избра Чарлстън. Познаваше такива хора, но или не можеше, или пък не желаеше да свърже Джак с тях.
- Ще започна от САС - ще видя дали някой знае къде е той сега - каза Райън.
Чарлстън вдигна една прашинка от сакото си.
- Баща ти те е изпратил тук, за да поговорш с мен за Бедрок. Хубаво, че е изпратил човек от семейството си. Но не вярвам и за миг, че е искал ти да обикаляш и да търсиш изтъркани стари призраци.
- Какво значи това? - запита Джак.
Сър Базил се усмихна бащински.
- Предай на баща си каквото ти казах, а той ще накара своите хора да поразпитат в Скотланд Ярд. Но ти недей да правиш нищо сам.
- Намеквате, че Виктор Оксли е опасен в известна степен?
- Ако допуснем за момент, че е жив, и го намериш, в такъв случай да, това намеквам. Хората като Бедрок не обичат да ги командват, мразят това. А идването ти за чай с въпроси за стари операции... това няма да се приеме така, както може би очакваш.