- Онова, за което говорите, се е случило преди много време, сър Базил. Вероятно го е преодолял.
- Хората като Оксли не се променят. Вярвай ми, момче, ако все още е жив, все още е изпълнен с омраза.
Базил въздъхна и раменете му се поотпуснаха.
- И Бог е свидетел, че има право на това.
Джак не знаеше какво има предвид Базил, но пък усещаше, че не бива да разпитва. Старецът му каза всичко, което искаше да каже по този въпрос.
38. Тридесет години преди това
След цял ден работа в Сенчъри Хаус служителят за връзка с ЦРУ Джак Райън подреждаше бюрото си, за да си тръгне. Завъртя стола, за да вземе куфарчето си от пода, погледна нагоре и видя Дейвид Пенрайт, който стоеше пред него.
- Здрасти, Джак.
Райън рязко отскочи назад, изненадан.
- О, Пенрайт. Как се промъкна само.
Пенрайт се усмихна.
- Лош навик. От работата е.
- Да. Нищо нямам за онзи списък, който пратих в Ленгли вчера. Очаквам да кажат нещо утре.
Всъщност не за това наминах. Питах се дали имаш време за по чашка, преди да се ометеш.
Джак нямаше време. Възнамеряваше да се срещне с Кети, за да пътуват обратно заедно. Искаше да се позанимава с децата, преди да си легнат, а дългото пътуване от работата не му оставяше много време за това. Пропуснеше ли вечерния влак в шест и десет, вероятно нямаше да се прибере, преди Сали и Джак-младши да заспят.
Но нали точно за това Джим Гриър го беше изпратил тук -да обменя информация с британците. Знаеше, че не може лесно да подмине възможността да се запознае по-добре с един от оперативните служители на МИ-6, особено ако той работи по мисия от такава важност, както тази в Швейцария.
- Супер - отговори Райън. - Нека да се обадя на жена си.
Пенрайт се поклони леко.
- Много благодаря и аз черпя. Не - вдигна длан той, - корекция. Короната черпи. Имам служебна сметка.
Намигна и продължи:
- Ще те чакам във фоайето.
Джак реши, че ще ходят в пъба тук, в Сенчъри Хаус. Макар невзрачен, както всичко друго в тази сграда, той предоставяше значително по-голяма сигурност от всяка друга бирария навън. Пак се налагаше човек да внимава какво и на кого казва, но заведението предлагаше много по-голяма свобода сред мъже и жени от разузнаването.
Но когато Джак дойде във фоайето, Пенрайт го накара да се върне в кабинета си за шлифера, защото щяха да идат с такси в клуба, в който членуваше Пенрайт.
Двадесет минути по-късно Райън и Пенрайт подадоха шлиферите и куфарчетата си на човек от обслужващия персонал в клуба за джентълмени на площад „Сейнт Джеймс“. Въведоха ги през фоайето на внушителната сграда до стара библиотека, където безупречно облечен и изключително учтив стюард им донесе бренди и пури. Присъстваха още няколко членове на клуба с гостите си, но на Райън всичките изглеждаха като банкери и политици и въпреки че от време на време се чуваше смях от някоя от групите мъже, тук цареше предимно тишина, която предполагаше важност.
На Райън клубът му се стори тесен и старомоден, но не можеше да не признае, че е вълнуващо да седне в кожен фотьойл с пура сред едни от най-важните клечки в Лондон.
Може и да притежаваше почетна рицарска титла и заедно със семейството си да беше прекарал повече време в Бъкингамския дворец от всеки друг американец, но не можеше да не оцени колко уникално е това преживяване тук.
Вече преполовяваха първото си бренди, а Дейвид Пенрайт продължаваше да говори единствено за ученическите си дни в Итън и за семейния дом в Котсуолдс. Джак реши, че този английски шпионин, изглежда, не се различава много от останалите в клуба. Малко старомоден и донякъде превзет, но достатъчно свестен и несъмнено чаровен.
Но накрая Пенрайт премина към темата за частната банка „Рицман“.
- Исках да знаеш, че утре офейквам за Цуг - каза той. -Ден-два ще оглеждам пейзажа и ще разговарям с моя човек там. Ще ти дам номера на телефона в хотела. Когато чуеш нещо от вашите за имената в списъка, ми се обади.
-Добре - отговори Райън. - Но линията няма да е сигурна.
- Определено. Ще се разберем за нещо просто. Ако твоите приятели от Вашингтон открият нещо за тези имена, кажи ми, че трябва да се обадя в офиса в Цюрих.
- И ще идеш в посолството в Цюрих, откъдето ще ми се обадиш?
Дейвид Пенрайт се усмихна и го погледна така, сякаш Джак е малко наивен.
- Не, Райън. В Цуг имам друго сигурно място. Ще се обадя от тайна квартира.
- Добре - съгласи се Райън. - Не знам какво ще разбереш за списъка от ЦРУ, но знай, че най-вероятната причина за смъртта на Габлер е, че е работил с КГБ.