Пенрайт пушеше пурата си мълчаливо. След малко каза:
- Не мога да ти кажа доколко сме проникнали в тази банка - Базил се отнася строго към тези неща, но и за секунда не вярвам КГБ да са наясно, че ние знаем за сметките им там. Габлер не е убит от противника, за да мълчи.
- И защо смяташ, че са го убили?
Затова исках да говорим.
Пенрайт се приведе напред и Райън го последва.
- Базил не те информира за абсолютно всички подробности.
- В такъв случай не ми казвай - вдигна длан Джак.
- О, стига - отвърна Пенрайт. - Това са само стратегически ходове. Двамата с теб знаем, че твоите шефове ще дадат информация за клиентите на швейцарската банка само ако ги въвлечем в операцията. Това ще отнеме дни. Базил е от хората, които си пазят ревностно програмите. Но аз съм човекът на терен, в окопите, и нямам време за игри.
Джак се притесни. Нямаше да заобикаля Базил, но събеседникът му определено го правеше. „По дяволите - каза си Джак. - Не мога да му забраня да говори, а и няма да избягам оттук с ръце на ушите.“
Джак отпи от брендито и се загледа в камината.
Пенрайт каза:
- На мен ми се струва по-скоро, че голямата сметка, която Тобиас Габлер управляваше, тези двеста и четири милиона щатски долара, са пари, които са откраднати от КГБ.
Джак отклони поглед от огъня. Нямаше да се преструва, че не го интересуват думите на англичанина.
- Откраднати? Как?
- Не знам това. Но знам следното: миналия месец в банката са дошли неочаквани посетители. Група мъже, които се представили за унгарци и показали кодовете, доказващи, че са собственици на сметки там.
- Номерирани сметки.
- Да. Малки сметки на фирми паравани. Подозираме, че са пари на КГБ. Не е кой знае какво, но достатъчно, за да отвори вратите за онези. Имали много въпроси, но не за своите сметки и състоянието им. Вместо това искали да знаят дали и други пари не следват маршрутите на техните пари.
- От Унгария ли?
- От всяка държавна банка зад „желязната завеса“ и оттам в Швейцария. Искали да знаят също какви пари излизат от швейцарската банка в брой, като чекове на приносител, в злато - такива неща.
- И какво са получили от банката?
- Учтива покана да се разкарат - отговори Пенрайт и вдигна високо чашката си. - Бог да благослови швейцарската тайна.
- И унгарците си тръгнали, така ли?
- Не. Оказало се, че са отчаяни. Моят човек вътре каза, че колкото повече се ядосвали, толкова повече звучали като руснаци. Най-вероятно били от КГБ. Помисли какви рискове са поели. Само дето не са развели съветското знаме в банката. Заплашват да закрият сметките си и да отнесат парите си другаде. Обвинили банката, че заговорничи с някой друг, който бръсне сметките им някъде на изток. Тропали с крака и отправяли завоалирани заплахи. А после не чак толкова завоалирани заплахи.
- И вашият човек не отстъпил?
- Да. Онези си тръгнали и сега друг човек от банката, Тобиас Габлер, който е управлявал сметката от двеста и четири милиона долара, лежи на маса в моргата.
Джак се приведе напред.
- Ако са знаели за Габлер и за сметката от двеста милиона, защо изобщо са ходили да разпитват в банката?
- Подозирам, че парите не са най-голямата им грижа. Мисля, че търсят отговори. Искат главата на човека, който е откраднал от тях. Нашият човек в банката е направо вцепенен от страх и не го виня. Но не мога да го изтегля. Направя ли го, руснаците ще спрат всичко и ще си преместят номерираната сметка на друго място, а ние ще загубим възможността да се възползваме.
Пенрайт добави:
- По някаква причина онзи, който праща парите, иска те да са на Запад, лесно достъпни и с възможност за прехвърляне.
- Защо? - запита Джак.
- Нямам представа, Джак. Надявах се, че ти ще разбереш защо.
Пенрайт погледна часовника си.
- По дяволите, закъснявам за вечеря. Имам предишен ангажимент, както казват. Не излизам в Лондон толкова често, колкото искам, а срещнах едно момиче. Една във всяко пристанище и две в Лондон - каза той и се засмя. - Разбираш ме.
Стана и каза:
- Извинявай, Райън, но гостите не могат да останат тук, ако членовете на клуба си тръгнат.
Джак все още разсъждаваше над последните думи на Пенрайт. Допи бързо брендито си - жалко щеше да е да го остави, и стана от кожения фотьойл.
- Чакай малко. Защо ти трябвам аз за този случай?
Пенрайт тръгна към фоайето, а Джак го последва.
- Помисли по въпроса. Базил каза, че си експерт от Уолстрийт.
Донесоха им куфарите и шлиферите.
- Не съм бил в Уолстрийт. Търгувах чрез борсата в Балтимор.