Пенрайт облече шлифера си.
- Както и да е. Знам, че си работил в „Мерил Линч“ и си изкарал пари, и въпреки че вратовръзката ми струва повече от твоя костюм, си спечелил достатъчно от борсови сделки да купиш този клуб и да изхвърлиш всеки от дъртаците тук по задник на улицата. Ти знаеш как стават тези неща. Освен това смятам, че нашите братовчеди в Ленгли могат много да ни помогнат в тази операция.
Пенрайт намигна и тръгна по улицата, за да викне такси. Джак облече шлифера си и излезе след него на тротоара в мига, когато Дейвид Пенрайт седна в таксито.
Англичанинът го погледна, преди да затвори вратата, и каза:
- Обади ми се в Швейцария, като научиш нещо.
Джак остана на тротоара, а черното такси навлезе в трафика около площад „Сейнт Джеймс“.
39. В наши дни
Джон Кларк и Динг Чавес караха две тойоти „Хайлендър“ в нощта, като известно време следваха река Днепър, преди да обърнат на югоизток към Кримския полуостров. Дом Карузо също се возеше с тях, за да ги сменя като трети шофьор и да са поне малко по-свежи, като стигнат.
Не знаеха много какво ги чака, освен че е компрометирана операция на ЦРУ за електронно разузнаване и че са необходими няколко „чисти“ коли, за да закарат някакви неща до Киев и после да ги изнесат от страната.
Когато на следващата сутрин тримата мъже от Колежа пристигнаха пред портала на „Фарът“, на улицата имаше тълпа хора. Динг прецени, че са около двеста души, като някои от тях държаха в ръце плакати с надписи на английски „Махай се, ЦРУ“, но повечето само скандираха, викаха или просто стояха на улицата.
Тримата паркираха колите на улицата на място, откъдето се виждаше порталът, и Кларк се обади на Биксби, който му каза да тръгне към входа.
След малко двата джипа потеглиха с натиснати клаксони и с висока скорост. Протестиращите заотскачаха от пътя им, а някои от тях хвърлиха бутилки с вода и плакати по бързо преминаващите джипове, които успяха да минат през портала, отворен и веднага затворен от въоръжените американски охранители.
Двата джипа спряха на кръговия паркинг до другите четири - два „Юкон“ и два „Лендроувър“.
В същия момент няколко въоръжени мъже, американци, ако се съди по говора и външния им вид, дойдоха с колички с куфари от твърда пластмаса и се заеха да ги товарят в джиповете.
Кларк, Чавес и Карузо се срещнаха с Биксби във фоайето на сградата. Кларк забеляза колко разтревожен е по-младият мъж.
Биксби се ръкува с всички.
- Господа, не знам как да ви благодаря, но измъкнем ли се оттук, ако трябва, ще ям лайна.
- Няма проблем - отговори Чавес. - Какво е положението?
- Сега сме с шест коли, които стигат да изкараме оттук момчетата и оборудването.
- Въпросът е тази тълпа ще ни пусне ли да се измъкнем? -запита Доминик.
В този момент във фоайето влезе Мидас, брадатият водач на оперативното звено от ,Делта Форс“, и каза:
- Ще хвърлим сълзотворен газ, а после ще опитаме да се измъкнем. Не очакваме въоръжени барикади по улиците. Излезем ли от квартала, ще успеем да се измъкнем от града незабелязано. Разбира се, колкото повече време ни трябва, за да излезем оттук, толкова по-кофти ще става.
Биксби запозна всички набързо, а Мидас се ръкува с тримата новодошли, но изглеждаше малко обезпокоен.
- Мислех, че познавам всички от Ленгли тук.
- Всъщност тези са бивши - отговори Биксби. - И стават.
Мидас ги огледа отново.
- Не се обиждайте, момчета. Благодаря, че докарахте колите, но не ви познавам, а аз отговарям за сигурността на тая дупка. Не искам да ви виждам с оръжие. Разбрахме се, нали?
Биксби се обърна към него:
- Мидас, аз съм шефът на ЦРУ тук и казах, че гарантирам за тях.
Мидас не отстъпи.
- Без теб нямаше дори да влязат през вратата.
След това посочи с пръст към тримата мъже и каза:
- Без оръжие. Ясно?
Кларк веднага отговори:
- Няма проблем.
Обърна се към Динг и Доминик с думите:
- Хайде да помагаме с товаренето на колите.
В този момент скандирането от тълпата пред портала се засили. Повтаряха едно и също през цялото време.
Кларк се заслуша.
- Разбирате ли какво викат?
- Слушам ги от два часа вече - отговори Мидас. - „Янки, вървете си.“
- Стар, но добър израз - каза Кларк и заедно с Доминик и Динг се отправиха към коридора, за да видят какво още трябва да се товари.
Четиридесет минути след това натовариха цялото останало секретно оборудване в колите и Мидас съобщи до всички по радиостанцията, че ще тръгват след пет минути.