Но за краткото време след идването на двата джипа от Киев тълпата пред сградата за специални мисии на ЦРУ се беше удвоила. Местните радиостанции разгласяваха местонахождението й, макар полицията да нямаше представа откъде знаят това, и заприиждаха нови протестиращи и зяпачи.
В тълпата имаше профсъюзни активисти - Биксби виждаше това от плакатите и чуваше указанията на мъжете с мегафоните къде да застанат и какво да скандират. Разпозна също сините тениски на младежка проруска група - организирана банда тийнейджъри, които с тайната подкрепа на ФСБ се превръщаха в скитащи шайки от полезни идиоти. Водеха протести, окупираха сгради и всякакви други форми на масови безредици в Русия и из Източна Украйна, каквито искаха водачите им, които от своя страна изпълняваха указанията на агенти на ФСБ.
Когато Кларк, Чавес и Карузо пристигнаха, на улицата пред портала имаше тълпа пешеходци, през която можеше се мине, макар и трудно. Сега двамата мъже от „Делта“ на покрива съобщиха, че улицата е почти непроходима, а още около двеста протестиращи се събират в парка отсреща, който представляваше бетонна пътека около незастроена поляна с храсти и малки дръвчета.
Цяла сутрин хората от „Фарът“ разговаряха с местните полицаи и искаха ескорт, но такъв не идваше. Обадиха се също до недалечно военно поделение - в края на краищата американците бяха част от програмата „Партньорство за мир“, но им казаха, че командването отказва помощ и в момента в базата няма достатъчно хора или оборудване за спасяването им.
Водачът на групата от „Делта“ и командир на обекта Мидас имаше два гранатомета М79 за гранати със сълзотворен газ, но не искаше да ги използва веднага. С тях можеше да разкара хората от портала, но щеше да предизвика неприятни реакции, а и без това гневните протестиращи можеха лесно да се разбунтуват.
Към обед шестте коли работеха на празен ход в кръговия паркинг пред входа на сградата, а шестимата шофьори седяха зад воланите. Карузо и Чавес имаха задачата да карат двете тойоти „Хайлендър“ - щяха да са трета и четвърта кола в конвоя, зад двата „Юкон“ на бойците от „Делта“ и пред двата лендроувъра на ЦРУ.
Мидас стоеше с радиостанция в ръка зад колите, на входа пред сградата, и гледаше към главния портал. Там трима от охранителите, които говореха малко украински, продължаваха да стоят зад заключената метална порта и да наблюдават нервно крещящите и скандиращи разгневени демонстранти. Мидас вдигна радиостанцията към устата си, за да им каже да останат на място, докато всички други се качат в колите, когато един от двамата от,Делта“ на покрива се обади:
- Мидас, тук Мът от покрива. Виждаме автобуси - от тях слизат хора на около три преки нагоре по улицата.
- Автобуси ли?
- Да. Четири големи автобуса. От тях излизат хора. Ако са по петдесет от всеки, значи още около двеста души идват насам. Изглеждат предимно мъже. В цивилни дрехи, но май са организирани.
- Още от профсъюзите или пък от младежките кафяворизци?
- Определено не са от младежите. Не ми приличат и на профсъюзни. Май са шибани бандити. Скинари. С кожени якета и дънки.
- Оръжие?
- Не се вижда оттука. Чакай. Имат раници - не знам какво носят.
- Виждаш ли полиция?
Мът отвърна:
- Да. От другата страна на парка има четири или пет леки коли и нещо като бронирана кола за борба с безредици. Определено изчакват.
- Разбрано - каза Мидас, след което обяви за всички в двора, които имаха радиостанции: - Добре, всички да се качват по колите, освен двамата на покрива и двамата с гранатометите.
В този момент през оградата запрехвърчаха различни предмети. Мидас разбра какви са те, когато паднаха на земята - бутилки и тухли, които не достигаха паркираните коли, но тримата от охраната до металния портал определено попадаха в обхвата им.
Мът се обади по радиостанцията от покрива:
- Ей, Мидас? Новите копелета хвърлят боклуци.
Прелетяха още стъклени бутилки - определено нападението беше режисирано от новата група, която се присъедини към протестиращите.
Мидас приближи радиостанцията до устата си:
- Да, виждам. Добре, вие, до портала, оттеглете се при колите. Тръгваме веднага.
Задната ограда опираше в дълбока бетонна канавка с около метър вода, поради което никой от протестиращите не нападаше оттам, но на отсрещните улици имаше хора, които хвърляха всевъзможни боклуци през оградата.
Тримата от охраната затичаха назад към паркинга на двадесет и пет метра от тях. По целия път ги замеряха с боклуци. Парче дъска удари единия по гърба и го събори, но той стана и продължи да тича.