Докато тримата се отдалечат от портала, двама от охраната с противогази излязоха от сградата и застанаха до двата джипа „Юкон“. Всеки от тях носеше гранатомет М79 и патрондаш, пълен с четиридесетмилиметрови кутии със сълзотворен газ. Коленичиха един до друг, заредиха гранатометите и застанаха в очакване на заповед от командира.
- Как е вятърът? - викна Мидас.
Един от двамата погледна през рамо и отговори:
- Добре е. Газът ще мине из целия парк.
- Добре. По три кутии от всеки в тълпата.
Двамата мъже стреляха, кутиите изхвъркнаха от цевите, прелетяха в дъга над портала и попаднаха сред огромната тълпа отвън.
Сякаш в отговор на сълзотворния газ над стената прехвръкнаха още боклуци. Залпът дойде отдясно на портала, като два от хвърлените предмети очевидно горяха.
Оказа се, че това са коктейли „Молотов“ - отначало само два, но после долетяха още от другата страна на портала. Прелитаха през въздуха и се разбиваха на пътя и по чакъла около паркинга, където избухваха в пламъци и стъклени парченца.
По пътя им във въздуха оставаха следи от черен дим.
Гранатометите изпукаха отново, като този път изпратиха четиридесетмилиметровите кутии над стените в мястото, откъдето дойдоха коктейлите.
- Мамка му - промърмори Мидас. С тези ръчно направени бомби това се превръщаше в смъртоносна атака. Протестът преминаваше в безредици. С него тук имаше деветнадесет души, повечето от които имаха оръжието и опита да причинят доста болка на нападателите, но офицерът от „Делта Форс“ имаше задължение да не задълбочава инцидента повече от това.
Тримата от охраната, които се върнаха от портала, вдигнаха натам автоматите си АК-74.
- Не стреляй! - изкрещя Мидас
Тримата се подчиниха, но с увеличаването на предметите, които прехвърчаха отвън, и с намаляващите възможности да се измъкнат оттук той знаеше, че пръстите им на спусъците треперят.
Мъжете с гранатометите изпратиха по още една граната над стената. Когато заредиха четвърта в оръжията си, от запад, от отсрещната страна на сградата, далеч от задната ограда, се чу силен пукот.
Мъжете на паркинга се наведоха и се скриха зад шестте коли. Всички познаваха звука от автоматично оръжие.
Мидас викна към покрива:
- Мът, казвай!
Отговорът дойде с малко закъснение:
- Ъ, чакай, шефе.
Докато траеше следващата пауза, Мидас се надяваше, че двамата мъже на покрива търсят къде да се скрият. След малко Мът се обади:
- От запад ни обстрелват с малокалибрено оръжие. Или е от хълмовете, или в някоя от сградите, които гледат насам, защото тук, на покрива, удрят куршуми. Застанахме между стълбището и климатичната инсталация. Засега сме прикрити, но не виждаме навсякъде.
Кийт Биксби се беше качил на втория етаж, в кабинет над фоайето. Погледна през прозореца на балкона, откъдето се виждаше улицата пред портала. Тълпата се поразреди - имаше около хиляда души, но сега, след стрелбата и сълзотворния газ, там цареше хаос. И въпреки че разбеснелите се протестиращи тичаха във всички посоки, за да бягат от газта, по улиците продължаваше да има гъста тълпа от хора.
Резидентът на ЦРУ вдигна радиостанцията до устните си:
- Мидас, забрави да излезем оттук. С тая стрелба и огъня по пътя ще ни трябва въздушна подкрепа и хеликоптери.
Мидас отговори спокойно:
- Съгласен съм. Всички влизайте в сградата. Ще се обадим на украинските ВВС да ни измъкнат.
Кларк, Чавес и Карузо излязоха от колите си заедно с останалите и тичешком влязоха в сградата. Над почти непрекъснатия шум от падащи боклуци, които тълпата хвърляше от три страни през оградата, се чуваше далечна стрелба от автомати.
Когато всички се скриха в триетажната сграда, Мидас изпрати хора да прикриват района от балконите и постави по двама или трима въоръжени мъже на позиции с поглед в различни посоки от по-горните етажи. След това изтича по стълбите към покрива, за да види къде се прикриват от стрелбата двамата бойци.
Във „Фарът“ имаха една пушка, подходяща за стрелба на далечни разстояния, както и полуавтоматична пушка AR-15 с оптика с деветкратно увеличение. Тя принадлежеше на „Делта“, но най-добрият снайперист тук беше Рекс, шефът на групата от шестима охранители. Преди да се захване с частна охрана, той беше снайперист в морската пехота, а после в ТЮЛЕНИ-група десет. Мидас се увери, че Рекс и пушката с оптичния прицел са на добра позиция на покрива, и Мът му служи като наблюдател, после слезе на приземния етаж, където разположи хората със сълзотворния газ до предната врата, за да излязат и хвърлят гранати, ако се наложи.