Всеки участък бе изпратил по трима ловци с модерни пушки. От дирекцията излязоха осем ловци, а шефът на участъка доведе две кучета. Едното беше едро и бяло, а второто по-дребно, пъстро и темпераментно.
Ловците предварително знаеха своите места. Всички настъпваха дисциплинирано, спазвайки нарежданията на главния инженер. Раздвижиха се редиците на гончиите, заопъваха се пъстроцветните въжета и бавно образуваха кръг около подножието на върха. Старите горски служители знаеха, че вълкът никога не преминава през предмети с миризмата на човека. Те очакваха, че щом види въжетата, ще побегне успоредно с тях, за да намери пролука. А такива отвори бяха оставени там, където хищниците обикновено минаваха на път за лов. На удобни места около тях вече стояха стрелците.
Раздвижването на гоначите започна още в три часа. За по-голяма сигурност след тях вървяха стрелци — ако вълците побягнат в обратна посока, да нямат никакъв шанс за промъкване.
Смъртоносният кръг се затваряше точно според плана. Движението на отделните групи се координираше с помощта на две радиостанции. Шефът на участъка с кучетата си вървеше заедно с гоначите. Трудно се придвижваха хората из дълбокия сняг, не беше по-леко и за кучетата. Но щом се приближиха към подножието на върха, кучетата уловиха необикновено остра дразнеща миризма. Бързо се спуснаха напред и със злостен лай оповестиха началото на нападението.
Глутницата на Флора се вдигна под тревога. Старата кучка се изкачи на скалата над бърлогата и огледа тревожно белите склонове на планината. След нея се изкачиха четирите кучета-вълци. По големина те вече надминаваха майка си. Спряха се едно до друго и ловяха опасните звуци и миризми, носени от вятъра. Флора почувствува болка в старата рана. Само че инстинктивно разбра, че сега се касае за живота на всички. Отдавна искаше да изведе от този район глутницата, но все отлагаше, а сега може би ще бъде късно…
Най-едрият мъжкар застана до майка си и вдигна глава по-високо от нея. Но преди да поведе глутницата, той погледна кучката в очите, огледа брата и сестрите си с дълъг изпитателен поглед и се спусна надолу. Останалите го последваха. Всяко едно от тях знаеше какво трябва да прави. Спуснаха се в редица срещу веригата на гоначите. Отпред тичаше най-едрият мъжкар, по средата беше Флора с двете женски и редицата затваряше второто мъжко куче-вълк. Обиколиха скалите и се спряха така, че кучетата на хайката да ги усещат. Само Флора се отклони и остана да лежи близо до следите.
Първо по следата се зададе бялото едро куче. Флора изчака да я забележи и побягна пред него към клопката, образувана от нейните кучета зад скалите. Бялото куче забеляза вълка и още по-яростно залая, като стремглаво се спусна по него. Пъстрото куче тичаше малко след него, кучетата-вълци пропуснаха край себе си едрото бяло куче и щом премина обсадната линия и пъстрият бастард, двете женски се спуснаха след него. По белия чувач се спуснаха двете по-едри кучета-вълци. Вече го настигаха, а в това време пъстрото куче изквича пронизително. Една от кучките-вълци бързо прегриза вратната му артерия.
Бялото куче се опита да се брани, но това не трая дълго и скоро то падна върху снега. Двете женски го бяха захапали за задните крака, едното мъжко го бе възседнало, а Флора бе захапала шията му малко над широките гърди.
Гоначите намериха двете кучета застинали и снега около тях опръскан с кръв. Кучетата-вълци бягаха далече, към другия край на скалите. Водеше пак едрият мъжкар. Чувствуваха се вече в безопасност, но изведнъж мъжкото куче се спря и изскимтя нерешително. Пред него, поклащано от вятъра, висеше опънато въже с множество пъстроцветни панделки. Останалите също се спряха и започнаха да се движат на-сам-натам покрай въжето. Само Флора се приближи до него, помириса панделките, долови миризмата на човека, но това не я разтревожи. Върна се при кучетата-вълци, близна всяко по муцуната и с висок скок прескочи въжето. Спря се от другата страна, няколко пъти призивно изскимтя, сякаш ги викаше навън от бърлогата, и нейните кучета-вълци едно след друго прескочиха страшната преграда…
По-нататък глутницата поведе Флора. Местността й беше добре позната, тя ловко се измъкна от засадите на стрелците и се скри с глутницата в дълбокия усоен дол. А ловците дълго претърсваха околността на Черни връх, но без резултат. Те не знаеха, че имат работа с потомци от кучката на стария Валах…
Студената зима все още вилнееше в планината, денят се увеличаваше, но снегът не преставаше да се сипе като от брашнен чувал над високите планински върхове. Глутницата продължаваше да свирепствува из долините и около хранилките. В дълбокия сняг ловуването не бе особено трудно.