През пролетните дни сънят на мечката не е толкова дълбок, тя се е събудила от ударите на брадвите и е побягнала. Но какво да направят сега? Ако вземат мечето, кой ще се грижи за него?… Пък и през нощта мечката може да си го потърси в колибата!
Без много да му мисли, Матуш Урбан скочил в бърлогата и уловил мечето. То горкото пищяло като кутре и треперело от студ. Едрият секач го сложил в пазвата си, подпрял се на секирата и излязъл от дупката. Тръгнали към овчарската колиба. Там оставили Матуш да се погрижи за малкото мече и продължили работата си…
Матуш запалил огън, увил животното в одеяло и го положил в ъгъла на стаята. После казал на другарите си, че ще занесе мечето в село и по мръкнало тръгнал.
Два дни Матуш се бавил у дома си. Намерил в селото кучка с две кутрета и с голям труд я приучил да кърми мечето. Къщата му била на края на селото и съседите не забелязали, че държи у дома си мечка.
Едва напролет милицията се поинтересувала по какъв начин животното се е озовало в къщата на Урбан. Но накрая похвалили стопанина, задето се е погрижил за мечето, а от горското стопанство го посъветвали, като поотрасне, да го даде в зоологическата градина, разбира се, срещу заплащане.
Мечето бързо станало по-голямо от кучката, но не престанало да търси гърдите й. Урбан все отлагал предаването му в зоологическата градина. Мечето бягало с кучетата, свикнало с тях, и от своя страна се опитвало да ги научи да пълзят по дърветата, но те го гледали с големите си опулени очи и глупаво премигвали…
От цялата околия започнали да идват хора и да показват на децата си игривото мече. Неочаквано обаче в един есенен ден то изчезнало. В селото заговорили, че се е завърнало в дивата гора. Съседите подмятали на Урбан, че се е разминал с парите за мечката, но той небрежно махвал с ръка и отминавал. Дори на собствената си жена не казал каква е истината. Тя се досещала, но също избягвала да говори по този въпрос. А ето какво бил направил Матуш Урбан.
Щом буките и яворите съблекли пъстрите есенни одежди и шишарките от високите смърчове престанали да падат, Урбан повел мечката към планината. От няколко дни животното ставало все по-тромаво и сънливо, кучетата учудено го душели и отскачали от него. То престанало да участвува в игрите им и надебеляло като едногодишно прасе.
Планината била пуста, стадата и овчарите отдавна били напуснали пасищата. Само есенните ветрове фучели в клоните на дърветата. Когато човекът и мечката се изкачили до колибата над Стария букак, завалял мокър сняг. Урбан влязъл в колибата, а мечката останала навън. Не запалил огън, свил се на дървения нар и седял, покрит в одеялото. Не запалил и цигара. Чувал от време на време скимтенето на животното и вярвал в чудо — някоя мечка да го отведе в хралупата си.
На разсъмване, когато светлината на зимното утро влязла в колибата през цепнатините на вратата, Урбан излязъл и се огледал. Мечето го нямало никъде. Той влязъл обратно в колибата, сварил си чай, подсилил го с малинова ракия, похапнал сланина и хляб и изчакал залеза на слънцето. След това заключил колибата, поставил ключа на уговореното място и се прибрал у дома.
Влязъл тихо и легнал до жена си. Тя не спяла, но не попитала нищо. Досещала се какво е сторил мъжът и. Преди сърцето и се свивало от мисълта, че животното цял живот ще се мъчи в желязна клетка и го оставяла да върши каквото си ще. Но колкото по-силно ставало мечето, толкова повече грижи й създавало. Станало главатар на кучетата, подчинило и старата кучка. Щом петелът изплясквал с криле и започвал да кукурига, мечето яростно се спускало след него. Затова жената била доволна, че животното вече е там, където му е мястото и където ще прекара свободно целия си живот.
Хората повярвали, че мечката е избягала сама. Та кой ще се откаже сам от толкова пари? Само от милицията и от горското отново дошли да разследват. Но какво могли да направят? Подозрението, че Урбан е продал мечето на цигани или го е заклал, не се потвърдило и те пак си отишли, но този път не били много доволни.
Доста време не станало нищо, което да припомни на хората за мечето на Урбан. Само овчарите в планината се оплаквали, че се случва мечка да им отнесе по някоя овца, а пчеларите често говорели, че звяр разбива кошерите им и изяжда меда, но такива неща си е имало открай време.
Но през лятото на четвъртата година тези случаи зачестили. Само за седмица от един овчар мечката отвлякла три овци. Разбира се, съветът заплатил загубите, но хората започнали да говорят, че овчарят сам изяжда овцете си и той имал много неприятности. Това го принудило да сложи един капан на мечката в Стария букак. Завързал го здраво с верига за един дебел смърч, закрил капана с шума и зачакал…