След свършване на добра работа е истинско удоволствие да си запалиш цигара. Само да не беше това подтискащо чувство за беда. Но каква ти беда, глиганът лежи там, проснат в браздата, синът всеки момент ще се обади. Не е толкова неопитен господин докторът, че да очаква след изстрела глиганите отново да се върнат в нивата… Не. Ще минат дни, селяните ще приберат реколтата и в някой есенен ден стадото може да премине оттук. Тогава новият водач ще се спре сред стърнището, ще вдигне глава и, душейки въздуха, смътно ще си спомни преживяното през тази нощ… Вече светлееше утрото, бащата се раздвижи, взря се към другия амвон, дръпна силно от цигарата и зацъка с уста.
След това свирна с пръсти … Никакъв отговор.
— Да не му Се е случило нещо там? … Глупости, какво би могло да му се случи на прав, здрав, двайсет и шест годишен мъж? … Остарях вече, разкиснах се и аз като старата. Не напише ли една седмица писмо и тя веднага: „Нещо се е случило с детето!“ Какво ти дете, на тези години той отдавна беше станал баща. Често обаче се улавяше, че и той се страхува да не му се случи нещо. Колко безсънни нощи бе прекарал в размисъл, само той си знае. Може би това беше по простата причина, че синът бе първороден и единствен. Дългите години семеен живот не го дариха с второ дете. Какво да се прави, такъв е животът. Не всичко можеш да постигнеш, иначе може би щеше да е твърде скучно да се живее…
Жълтият пламък на цигарата проблясва и бавно догаря. Дробовете поемат поредната порция никотин и изпускат дима в тънка струйка нагоре към короните на дърветата. Кой ли е измислил това правило да се изпуши цяла цигара, преди да се отиде при застреляния дивеч? … Кому е необходимо това закъсняло кавалерство или просто опитът и страхът на ловеца в дългогодишната практика са го узаконили? Защото ако животното се надигне с последни сили и нападне човека, своя убиец, тогава и то няма да прояви капка милост… Но, както и да е, този глиган вече няма да се вдигне.
Колко леко откри свърталището им! Връщаше се от варда на сръндак. Спря се да почине на междата пред пшеничената нива. Някак от само себе си се досети, че пшеницата, засята толкова близо до гората, ще привлече вниманието на дивите свине. Покачи се и седна в чатала на един бор. Не се наложи дълго да чака. Преди полунощ глиганите нахлуха в пшеницата. Дълго седя и слуша сумтенето, боричкането на малките, колебаеше се дали да застреля някое или да изчака сина си. Бащиното чувство надделя над ловната страст. Но още тогава узря планът му да издигнат в двата края на нивата ловни амвони.
На другия ден синът пристигна да ги вземе за тържеството по случай дипломирането му. Бащата побърза да му разкаже за своето откритие. Един вид нещо като предварителна награда за голямата радост. Уточниха набързо подробности те и за неудоволствие на майката тръгнаха веднага след празничния обяд. Със себе си взеха секира, трион и малко пирони. Останалият материал растеше в гората.
Щом дойдоха, направиха щателен оглед на нивата и следите. Пшеницата в средата беше утъпкана, замърсена, на много места изровена до корен. Стана им жално за труда на селяните. Но пък и тая нова мода да се сее жито до гората кой ли я е измислил? Откриха, че глиганите навлизат в нивата от две страни. За да бъдат напълно сигурни, те вдигнаха ловните амвони близо до местата за влизане и излизане. Докато ги построиха, малко се поизпотиха. След това се изкъпаха в близкия поток и седнаха да си починат и да поприказват. Синът разказваше на баща си за института, за изпитите в за взискателността на професорите. Бащата малко разбираше от медицина, сам никога не бе боледувал тежко, но с удоволствие слушаше сина си… „Ето какъв умен човек съм възпитал!“ — радваше се той и му беше някак леко, леко, сякаш сам бе на двайсет и шест години.
Цигарата вече угасва, още едно дръпване и един проблясък в тихата нощ и фасът е смачкан в мазолестата ръка на ловеца. Вещите бързо са събрани и поставени на местата им. Далекогледът също е свален от пушката и сложен в калъфа. За всеки случай пушката отново е заредена. Всичко се случва, може да се наложи да стреля отблизо.
Тромаво слиза ловецът с вдървените си крака по стълбата. Ловният нагон, но и някаква тревога тласкат човека напред. Нещо непознато досега, нещо страшно и сурово зове бащата към неподвижната сянка в браздата. Не, това не е ловната страст, така често затъмняваща разума и чувствата на ловците. Това е нещо друго, което подкосява краката и човекът престъпна несигурно, бавно. Най-после задъхан, нетърпелив, но с пушка, готова за стрелба, наближава лобното място. Бързо прескача последните няколко крачки, навежда се над сянката и…