„Свако, я разкажи за оная случка с мечката!“
Горският се оглежда с навъсени вежди, а шегаджията се спотайва. Мъжете недоволно сумтят. Не разбират, защо тогава черпи стареца с трета водка? Та нали след миг свако Урбан сам ще започне да разказва и никой няма да може да го спре чак до късна вечер.
В кръчмата не предполагат какво се случи с горския преди обяд. Разбира се, Въртяк знае, че до вечерта новината ще се разнесе. Пък и какво има да крие? Нека хората научат и вече престанат да се майтапят със стария човек!…
В този зимен ден утрото бавно се събуди и сякаш искаше да прекара дрямка до вечерта. От време на време превалявал сняг. Горският вървял замислен и му се струвало, че тазгодишната зима няма да има край. Спомнил си, че още през есента старите хора предвещавали люта зима. Но през ноември въобще не валя сняг. Декември мина само със снежец около коледните празници, а в началото на януари заваля — та до ден днешен не престана. Всеки ден вали по малко, ако не преди обяд, то вечерта или през нощта.
Дебелият сняг прогони дивите животни от високите места и те се струпаха около хранилките. Разбира се, не закъсняха и хищниците. Беше им лесно да ловуват из дълбокия сняг. Булдозерът на стопанството всеки ден разчистваше пътя към планината, за да може да се закара храна на животните. Стадата сърни и елени бяха толкова изгладнели, че вървяха след ремаркето и дърпаха сено. Докато тракторът се върнеше обратно, горският намираше оглозгани млади дървета около хранилките, а вътре в тях — нито стръкче сено.
В тефтерчето му вече имаше множество кръстчета, отбелязващи загиналите сърни, елени и кошути. Покрай утъпканите пъртини Въртяк често намираше костите на едри животни. Угрижен, той обикаляше гората, а в селото купуваше фураж по всички законни и незаконни начини. Селяните отделяха от своето, скътано за домашните животни. Знаеха, че през лятото горският ще им го върне двойно. Пък дори и да остане така, жителите на планината са свикнали да се грижат зиме за дивите животни.
Когато не обикаля за храна, горският излиза с пушка в гората. Дълго дебне лисиците, убеден, че в дълбокия сняг те са по-опасни от рисовете. В последно време обаче той забелязал, че са разкъсвани и изяждани все едри животни. Толкова много храна не може да изяде нито рисът, нито лисицата. Главният инженер на стопанството настоявал да устроят хайка за рисове, но Въртяк вече втора седмица отлага. Иска му се да открие следите на този лаком звяр, но честият снеговалеж не му позволява. Вече предполагал, че само някоя объркана мечка може да върши тази работа, но как да го докаже?… Та нали ще му се смеят, по това време мечките са в дълбок сън.
С такива мисли горският върви по тясната пъртина към хранилката на седмия километър и неочаквано срещу него изскача елен. Тича право насреща, а рогата му — широки като двукрила врата. Вече се виждат и опулените му големи очи. Животното е запъхтяно, бяга от някакъв звяр. Снегът наоколо е висок над два метра — нито той, нито животното могат да отскочат встрани от пътя. Горският се свива и почти се заравя в снега, а еленът го прескача, сякаш има криле. Въртяк бързо приготвя пушката си, като очаква, че ще се зададат подивели кучета, но откъм завоя се появява едра мечка. Тича, сякаш по пътечката се търкаля огромна кафява скала.
А сега какво? … Да се стреля по мечки е забранено. Но никъде не пише, че и на тях е разрешено да ловуват посред зима. Въртяк вече вижда налетите с кръв очи на грамадния звяр. Разбира се, че не може да се размине с него и, за да спаси живота си, стреля!
Мечката се преобръща няколко пъти, горският стреля още веднъж в тялото й, но това било излишно. Няколко мига тя потръпва в краката му и после притихва. Още първият куршум бил разбил прешлен от гръбнака й, точно над шията. Горският се поуспокоил и започнал да оглежда тялото на животното. По зъбите му изглеждало да е на повече от тридесет години. Огледал ноктите на предните лапи и, като се навел към задните, потръпнал от изненада — три пръста от задната дясна лапа липсвали.
Въртяк запалил цигара, поседнал върху трупа на животното и тъжно се усмихнал. Значи историите на свако Урбан не са напълно измислени. По някаква странна причина мечката, отгледана от човека, се беше превърнала в опасен хищник. Може би от малка беше привикнала на месо? Но, както и да е, какво ще прави той сега? … Та да се застреля без разрешение мечка, и то от горски служител, това е голямо престъпление!