„Да става каквото ще!“ — казал си горският, нарамил пушката и тръгнал към село. В края на краищата, всеки разумен човек ще разбере, че е стрелял при самоотбрана. Нека някой застане на тясна пътека и срещу него да пуснат мечка-стръвница, пък да видим какво ще стане, ако се опита да й каже: „Пардон; помести се да се разминем!“
От канцеларията на участъка Въртяк съобщил на директора на стопанството за случилото се и казал, че в кръчмата ще почака комисията.
Ето, свако Урбан облизва пресъхналите си устни, окашля се и настройва гласа си, за да започне историята на своята мечка. Мъжете наоколо са готови да се засмеят още при първите му думи, но неочаквано вратата на кръчмата се отваря широко и заедно с облака студена пара влизат директорът на горското стопанство, главният инженер и един млад лейтенант от милицията.
Горският Въртяк се изправя, закача далекогледа на шията си, взема пушката и потупва по рамото Матуш Урбан.
— Хайде, свако, да тръгваме!
„Накъде? Защо?“ — мига неразбиращо старият човек. А кръчмата сякаш се е опразнила. Мъжете седят онемели, с ръце, протегнати към чашите. Отвън се чува воят на виелицата, а горският оглежда хората и някак небрежно подхвърля:
— Не се тревожи, свако, ела да видиш своя мечок!
Обитателката на старата бреза
Старата бяла бреза се издига над околните дървета като квачка над пиленцата си. Едно време горските провели гола сеч, но съжалили младата брезова фиданка и я оставили да израсне в края на сечището. А из сечището оставили за естествено разсаждане на другите дървета клонести дъбове и стройни борови дървета. От техните семена бавно израсла млада смесена гора. През лятото старата бреза се издига над околните дървета и като грижлива майка скрива малките птички, а през зимата дава подслон на катеричките.
Ето и сега върху дебелия клон над малката хралупа седи малка катеричка. Извила си е опашката като арфа, притиска предните си лапи върху белите гърди, а малката си главичка е изнесла напред — оглежда гората и лови всеки подозрителен шум.
Като дойде време да си търси постоянно местожителство, младата катеричка избра ствола на старата бреза. Заедно с мъжката катерица няколко дни наред дълба хралупата. В началото направиха тесен отвор, а навътре конусообразно го разшириха. Като свършиха дълбането, внесоха вътре мъх и суха трева. Катеричката огледа неспокойно жилището си, изскочи навън и тактично подсказа на мъжката катерица, че вече не е нужно да се навърта близо до хралупата. Мъжкарят може би се обиди, но важното е, че сега го няма и катеричката може спокойно да се готви за своя голям ден…
Вечерта се спусна бързо над смълчаната гора. Катеричката дълго седя замислена върху дебелия клон. Може би си спомня за една подобна вечер от миналогодишното лято…
И тогава почти всяко голямо дърво си имаше обитател. Листата на старата бреза потрепваха от тихия ветрец. От близкия бор тихо шепнеха дългите зелени игли, като че ли преразказваха миналогодишната тъжна история.
В стария дъб, отдалечен само на няколко метра от бялата бреза, има също такава хралупа, само дето е по-голяма и с по-широк отвор. Може би именно поради това младата катерица предпочете да се премести в клоните на бялата бреза и да издълбае нова хралупа.
Точно по това време преди една година сова грабна една нейна сестра от клоните на бялата бреза и, напявайки с тъжния си глас, я отнесе към своето гнездо. Катерицата от стария дъб подаде главата си навън и огледа тревожно околните дървета. В клоните на съседната трепетлика дроздът довърши вечерната си песен и скри глава под топлото крило. Кълвачът бе влязъл в гнездото си, а любопитната недоверчива сойка отдавна се бе сгушила в най-гъстия листак.
На пръв поглед всичко изглеждаше спокойно. Кукувицата закука за последен път и тихо промени мястото си, за да заблуди нощните хищници. Точно в този момент се случи второ нещастие в семейството на катериците.
Една дива котка отдавна бе открила хралупата им и издебна катеричката-майка. Като огледа стихналата гора, тя се спусна в широкия чатал с катеричка в зъби, разкъса я и набързо я излапа заедно с костите. Докато облизваше лапите си, котката си спомни, че в хралупата останаха и други животинки. Не е трудно да ги излови и да занесе поне едно от тях на своите малки, които вече мяукат от глад.
Леговището й не е далеч оттук. Там долу край потока, в корубата на старата върба. Дивата котка вече няма толкова мляко, за да задоволи ненаситните си котета. Сега тя се готви да припълзи отново към хралупата. Неочаквано я стряска злобният лай на невестулка. Тя също дебне малките на катеричката.