Невестулката и котката се оглеждат и преценяват възможностите си. В очите им свети ненавист и злоба. Отдавна се познават. Веднъж през зимата се срещнаха на земята. Победител нямаше, само трябваше дълго да облизват раните си. Сега отново стоят една срещу друга. И двете отглеждат малките си, на които е необходима обилна храна, за да израснат бързо и тръгнат самостоятелно по своя жизнен път в дивата гора.
Пристъпват с дебнещи стъпки към хралупата. Невестулката е по-близо и стъпва по-сигурно по клоните на дървото. Дивата котка, макар и по-голяма, съзнава своето неизгодно положение. Невестулката се приближава отгоре и сякаш долавя колебанията на по-едрия хищник. Ето че пъха глава в хралупата, отвътре се чуват писъци. Дивата котка съска, но не напада. Невестулката бързо измъква глава от хралупата и в устата си държи две малки катерички. Сега тя иска да избегне схватката с котката и бързо се спуска от клон на клон към своята хралупа.
Дивата котка престава да съска, но продължава да гледа след пъргавия хищник. За всеки случай и тя се приближава до хралупата, бърка с лапа в нея и изважда последната, най-дребната катеричка.
Не я убива, само я захапва леко за гърба и бързо слиза на земята.
Голямо е изкушението да стисне със зъби, но трябва да я занесе на малките си жива — нека се учат сами да улавят жертвите си, сами да опитат удоволствието да впият зъби в живо тяло.
Дивата котка няколко пъти се спира по пътя, внимателно се оглежда дали невестулката не я преследва. На земята се чувствува по-сигурна, но въпреки това е по-добре да не се срещат. Като се спира, ляга в тревата, полага малката катеричка на земята и я затиска с лапа. Щом не открива нищо тревожно, отново взема със зъби катеричката и продължава пътя си внимателно, сякаш носи свое коте от едно леговище в друго.
Вече е близо до старата върба. В корените й тихо шуми течащата вода. Малко над земята има отвор, затулен от младите върбови издънки. Вече е тъмна нощ. Дивата котка бързо пресича малката полянка, обрасла с детелина. Полските щурци свирукат, без да й обръщат внимание, а в тъмнината ловуват прилепи.
Измамното спокойствие не се харесва на дивата котка. Щом се приближава до върбата, тя се скрива в тръстиката и внимателно оглежда околността. Едва след подробен оглед бързо пресича пътечката и се спира пред отвора на хралупата. Тук се оглежда за последен път. Все още не открива нищо подозрително, но щом пъха глава в отвора, остава изненадана, че не чува никакъв звук. Бързо скача вътре и това, което открива, я принуждава да изпусне малката катеричка и болезнено да измяука.
Малките диви котета лежат едно до друго в дъното на хралупата, без да издават никакъв знак за живот. Дребна невестулка е използувала отсъствието на майката и е изпила кръвта им. Дивата котка започва трескаво да облизва безжизнените телца и усеща соления вкус на кръвта. Въпреки това облизва всички наред, но това не помага. Събира ги с лапи към гърдите си, притиска се до тях, обаче и майчиното мляко не е в състояние да възвърне живота им. Неочаквано под нея нещо се раздвижва. След миг усеща познатото й нежно докосване на влажна муцунка към набъбналата гърда и пак изпитва омайващото блаженство на кърменето. Дивата котка навежда глава, за да разбере кое от котетата се е съживило. Миг след това тя злостно фучи. На гърдата й се е прилепила малката катеричка. Изпитва желание да стисне зъби и да разкъса коприненото кожухче на малкото черно създание, но, без да знае защо, не прави това. Отново вдига глава и притваря очи. Ако разкъса малката катеричка, ще престане да изпитва това блажено чувство. Дивата котка се колебае още няколко мига и това решава съдбата на малкото сираче. Едрата черна котка поляга на хълбок и оставя малката катеричка да суче до насита мляко от котешките гърди.
Най-после малкото създание се насити, сви се на кълбо в краката на котката и заспа. Дивата котка се вслуша в равномерното дишане на дребното черно създание и от този момент вече не помисли да го убива. Беше забравила, че изяде майка му, не си спомняше невестулката, която удуши нейните малки. Лежеше доволна, че усеща нещо живо, което прилича на нейните котета.
В ранното утро дивата котка изнесе едно след друго своите мъртви котета и ги положи далече от върбата сред гъстата трева. Върна се при малката катеричка и пак й позволи да се насуче до насита. След това я облиза цялата, както облизваше своите котета, а щом катеричката изпразни стомаха си, бързо почисти дъното на бърлогата. Сетне остави катеричката и слезе до потока. Дълго пи хладката вода и оглежда под вежди пъстроцветния рибар, кацнал на другия бряг на потока. Знаеше, че е излишно да го преследва. Само да опиташе да се приближи, плахата птица ще размаха дълги криле и ще се вдигне във въздуха.