Младата катеричка видя, че страшният човек с кучето си отива, но някак не можеше да успокои сърцето си. Дълго остана да лежи, прилепена върху гладкия клон на върбата, готова да захапе всичко живо, но да спаси живота си.
Вече не се върна в хралупата, откъдето така безцеремонно я извади ловецът. Без сама да знае защо, пропълзя до края на дебелия клон и леко се прехвърли в клоните на съседната елха. На върха забеляза някакво гнездо. Изкачи се до него и почувствува умора.
Листата на елхата тихо шумоляха. Дългите клони едва забележимо люлееха гнездото и катеричката заспа. Събуди се едва късно след обяд и седна да почиства опашката си. Може би в момента не знаеше колко важна е тази работа за бъдещия й живот.
Облизваше косъм по косъм и се чувствуваше добре, само да не беше този глад, който свиваше стомаха.
Катеричката беше голяма, но неопитна, тъй като вече не я кърмеше нейната майка. Силното мляко на дивата котка й бе помогнало да израсне бързо, но глезенето на мащехата можеше да стане съдбоносно за нея. Седеше в старото гнездо и чакаше, но гладът не си отиваше, а дивата котка я нямаше. Захапа лист от елшата, но бързо го изплю, обели кора от клона, сдъвка я, обаче също не й хареса. Сви се пак в гнездото и зачака…
Така я свари първата самотна вечер в дивата гора. След малко чу жалния глас на совата. Кръвта в жилите й се смръзна от страх. Сви се на кълбо в дъното на гнездото и за щастие гладната сова не я забеляза. Дроздовете допяха вечерните си песни и замлъкнаха. Синиците също затвориха мъничките си човки и в гората настъпи необикновена тишина.
Нощта над потока бе тиха и някак празнична. Водата клокочеше между гъсто обраслите с храсти брегове. А катеричката за първи път видя звезди в тъмното небе. Луната тръгна да пътешествува между тях и осветяваше гората със слаба, призрачна светлина.
Топлата лятна нощ е кратка. Денят настъпва бързо, сякаш само за момент е притворил очи и задрямал. Слънцето още не е изгряло, а кукувицата започна да кука. Миг след това тя кацна над дървото с елшата, забеляза катеричката, учудено завъртя глава, но, вярна на лекомисления си нрав, хвръкна навътре в гората.
Тихата хармония на утрото наруши гърленият крясък на сойка. Може би искаше да се надсмее на кукувицата или да наподоби гласа й, но успя само да изплаши катеричката. Тя се надигна, погледна от гнездото и остана изненадана от красотата на утрото.
Под дървото изскочи заек, огледа се, вдигна се на задните си лапи и започна да се мие. Няколко мига след това трепна и побягна напряко през гората. А след него като червена стрела се спусна гладна лисица. Катеричката наблюдаваше с нескриван интерес, за нея животът в гората бе нещо непознато. Въпреки това всичко възприемаше като естествено. Инстинктите бързо се събуждаха. Ушите й вече бяха в непрестанно движение, винаги нащрек, опулените очи шареха наоколо и нито едно движение не й убягваше. Обаче със самото събуждане гладът се обади веднага. Вече втори ден не бе хапвала нищо…
Може би затова бързо слезе от дървото. Направи няколко скока и отново се метна на друго дърво. Тази игра й хареса. Спусна се навътре в гората, като преминаваше по клоните на дърветата и спря чак в короната на бяла бреза. Седна в чатала на короната, без да предчувствува, че тук ще остане през цялото лято. Гъстите листа на брезата я прикриваха от всички страни. Помириса пречупен от вятъра клон, близна мъзгата със зъби и тя й се стори вкусна. Бързо започна да гризе сладникавата, леко нагарчаща, втвърдена течност. Скоро почувствува в стомаха си приятната топлина на насищането. Спря да яде, вдигна опашката си и започна да я вчесва. Като приключи с тоалета си, размаха весело опашка и тръгна из гъстата гора.
Към обяд се върна на брезата и седна в удобния чатал. До дървото едра зайкиня кърмеше малките си. Наблизо се разхожда дрозд. Без сама да знае защо, катеричката бързо се спуска по дървото и безшумно приближава до кърмещата майка. Може би й се иска да суче, но зайкинята скача, удря със задните си крака в земята и пропъжда малката катеричка. С разтуптяно сърце тя бързо се изкачва по гладкия ствол на брезата.
Към зайкинята зад камъка се приближава звяр, не по-голям от нея. Само като го наблюдава, катеричката трепери. Изпитва някакъв вроден страх. За първи път вижда невестулка. Страхува се, но не престава да наблюдава хищника. Ето че невестулката скача върху зайкинята. Двете тела се търкалят в тревата. Борбата не трае дълго. Невестулката, захапала майката за гърлото, жадно смуче кръвта й. Зайкинята изпъва тялото си и краката й потреперват за последен път. Хищникът не е задоволен и задушава и трите малки зайчета. След това оглежда околността и изчезва в гората.