Станала неволна свидетелка на жестокостта на своя най-голям враг, катеричката все още трепери. Привлечена от миризмата на прясно пролятата кръв, към трупа на зайкинята и малките й се приближава лисица. Бързо захапва тялото със силните си челюсти и го отнася в храстите. Връща се и лакомо излапва малките зайчета.
Катеричката трепери, а може би в момента съзнава своето голямо превъзходство — тя може да се скрие в клоните на дърветата, а по-едрата зайкиня бяга само по земята, населена с хищници.
В гъстата корона на старата бреза катеричката открива второ напуснато гнездо. Тя бързо го оглежда и ляга в него. По-успокоена от преживените страхове, катеричката отново усеща глад. Поглежда от гнездото и пъргаво прескача до счупения клон. Огризва засъхналия брезов сок, засища стомаха си, но сега пък изпитва жажда. Знае, че ако слезе от дървото и изтича до потока, ще утоли жаждата си, но се страхува. Предпочита да остане в короната на дървото и дълго олизва малките капки вечерна роса по листата на брезата.
След малко скача обратно в чуждото гнездо, разчесва опашката си, свива се на кравай и бързо заспива.
След няколко денонощия брезовият сок от счупения клон се свърши и на катеричката се наложи да слезе на земята. Още в началото на своята плаха разходка тя откри вкусни печурки. Бързо изгриза шапчицата на една от тях, а най-едрата взе внимателно със зъби и занесе в гнездото си.
Катеричката престана да ближе листата на дърветата. Когато почувствуваше жажда, слизаше при потока и от клона над водата спокойно пиеше. Навиците, наследени от дедите й, и наученото от дивата котка направиха от плахата катеричка съобразителна жителка на дивата гора…
Един ден, когато правеше утринната си разходка из полянките на гората, тя забеляза в небесата черна точка. Направи й впечатление, че черната точка непрекъснато расте. Тя се залепи за ствола на най-близкото дърво и изчака ястребът да се приближи. В последния момент, когато птицата се бе насочила право към нея, катеричката се скри под сух клон и избягна нападението. Птицата не се предаде, отново набра височина и като откри катеричката, пак се спусна надолу като камък. Но дребната катеричка вече познаваше нейното предимство и видя недостатъците при нападението. Леко се изплъзна от нападението и бързо се загуби в гъстата гора. Хищната птица отлетя на юг и там потърси нова жертва…
Друг път, като се разхождаше по клоните на дърветата, забеляза зверчета като нея. Приближи се, подуши едно от тях и започна да си играе. Но след малко я догони друго, по-голямо от нея, подуши я и тихо изръмжа. Катеричката учудена избяга и се завърна в своето гнездо. Както винаги, тя започна да вчесва опашката си. Скоро забрави за случилото се, изскочи от гнездото и побягна по клоните на дървото.
Катеричката вече не страдаше от глад. Умееше да отваря боровите шишарки, познаваше гъбите, а за десерт похапваше от червените плодове, растящи по храстите. Понякога намираше охлюв, а това бе лакомство за нея.
Един ден стана свидетелка на интересна случка. От високото дърво забеляза червена лисица. Тя предпазливо пълзеше към едра птица, свита в гъстата трева. Птицата усети опасността и излетя, но скоро падна. Лисицата отново се спусна към нея със стръв, а птицата се вдигна и пак падна.
Катеричката не овладя любопитството си и се приближи до мястото, където се бе свила птицата. Намери гнездо, пълно с малки птичета, каквито неведнъж й бе носила дивата котка. Улови едно от тях и бързо го изяде. Взе второ и се изкачи в гнездото си.
На другия ден пак се върна при гнездото. Но птицата не се вдигна да отлети, а разпери криле и започна да кълве катеричката, докато я прогони. Катеричката избяга и след малко вместо с месо закуси с голяма сърненка. Втора гъба качи в гнездото си, а вечерта, като тръгна към потока, видя нещо, което привлече вниманието й.
В тихата вода плаваше патица, а след нея ято малки патета. Майката старателно ги гонеше от брега. Едно пате не я послуша. Може би бе открило нещо интересно в тинята и старателно ровеше с крака. В този момент върху него скочи малко зверче, улови непослушното пате за шията и бързо се загуби в гъстата трева. За първи път катеричката видя как порът напада жертвите си. Разбра, че прави много добре, като не слиза на земята, за да пие вода, а се навежда от дългия клон…