Топлите летни дни се търкаляха като кехлибарени зърна от разкъсана броеница. Лятото узря като червена диня и през август се разпукна. Нощите бяха топли и кратки, дните горещи и сякаш нямаха край. Гората бе пълна с плодове и ухаеше. Дивите гълъби, разделени по двойки, от сутрин до вечер гукаха и често сплитаха малките си човки. Гората се оглася от бръмченето на всякакви насекоми, въздухът трепти под движенията на тънките им криле. Горещините траят вече втора седмица. Животните се изтеглят по влажните усойни места, а птиците замлъкват, скрити в гъстите сенчести дървета.
Горещите дни не създаваха неприятности на катеричката. Тя се излежаваше в гнездото си, пък и не само в него. Бе открила още две напуснати гнезда — едното в клоните на стария дъб, а другото между дългите игли на клонестия бор. Вечер слизаше от гнездото и от своя клон пиеше вода, като внимателно оглеждаше брега. В ранни зори закусваше с някоя гъба, а за десерт обираше вкусните червени плодове от бодливите храсти.
Напоследък се бе научила да ловува за сметка на кълвачите. Щом чуеше работливата птица, веднага се хвърляше нататък. Не бе трудно да я прогони от мястото и сама да хапне с апетит от вкусните ларви…
Животът на младата безгрижна катеричка би могъл да се нарече прекрасен, ако на всяка крачка не я дебнеха кръвожадни врагове.
Веднъж, като вчесваше опашката си под лъчите на залязващото слънце, тя здравата се изплаши. От съседния дъб гледаха към нея две жълтозелени очи. Тя излетя като стрела до короната на бора и се скри зад изтънелия ствол. Но невестулката бе опитна в ловуването на катерици и знаеше какво да прави. Мина в клоните на бора, огледа се и бавно пропълзя нагоре. Катеричката изчака хищника и когато бе само на един скок от нея, разпери предните си лапи, развя рунтавата си опашка като парашут, и полетя към земята. Ето че грижите, които полагаше за опашката си, не се оказаха напразни. Катеричката падна леко и без да чака невестулката да слезе от клон на клон до земята, бързо се покачи по ствола на бялата бреза. Невестулката, по-бавна, но сигурна в успеха си, с малко закъснение я последва. Не бе чак толкова гладна, но, изглежда, ловуването на катерици й създаваше някакво удоволствие.
Като се изкачи до върха на бялата бреза, катеричката се бе прехвърлила вече в клоните на стария дъб. Невестулката я последва. След малко двете животни се озоваха на един и същ клон. Невестулката приклекна за скок, но катеричката отново се хвърли към земята. Летейки, ловко се улови за клоните на съседното дърво и пропълзя в короната му.
Невестулката не можеше да прескочи това разстояние, поради което слезе на земята и пак се изкачи след жертвата си. От опит знаеше, че катеричката по-рано ще се умори. Време имаше достатъчно, нощната тъмнина не представляваше пречка за нея. Главното е, че катеричката накрая ще падне в лапите й.
Ето че пак двете животни са на един клон. Невестулката с поглед смразява кръвта на жертвата си. Но в катеричката се пробуди нещо от дивата котка и тя смело отскача далече към съседното дърво. Напразно чакат острите зъби на хищника. Отново трябва да слезе и да пропълзи до короната на високото дърво. Издръжливостта на катеричката я учудва, раздразнена скача от клон на клон и неочаквано подплашва от гнездото два гълъба. Птиците летят бавно, пляскат силно с криле. Горките, стараят се да отвлекат вниманието на хищника от гнездото. Но невестулката вече се навежда над него. Вътре шават малките. В този момент преследването й омръзва. Разкъсва телата на младите гълъбчета и забравя за пъргавата катеричка.
В гората бавно се спуска вечерта, но горещината не намалява. Катеричката се е скрила в клоните на стария дъб и плахо се оглежда. Не след дълго забелязва невестулката, която върви предпазливо по земята, минава под дъба и се загубва из високата трева. Но катеричката е неспокойна. Нещо я потиска, съзнава, че трябва да се скрие, но къде? До старата бреза може да отиде, но трябва да слезе на земята. Няма как, малкото животно се решава и с няколко скока стига до бялата бреза.
Скрива се в гнездото, но и там не намира спокойствие. Нещо непознато се носи из горещия въздух, задухът е непоносим и животното чувствува, че нещо ще се случи. Може би поради това гнездото й се струва не така сигурно. Бързо изскача от него. Бяга нагоре и надолу, сърцето й тупти. Без да знае сама защо, напуска бялата бреза и пълзи по ствола на стария дъб.
Може би минута преди да се огънат клоните на дърветата под напора на бурята, катеричката се скрива в удобната хралупа на дървото. Вятърът огъва клоните, поваля младите дървета. Тъмни дрипави облаци изпълзяват на небето и все повече се спускат към земята. В гората всичко живо се изпокри и замлъкна. Изведнъж стана тъмно, както в нощ, вятърът се усили, дърветата размахаха отчаяно клони, от земята се вдигнаха вихрушки.