Нечовешки вик разкъсва лятната нощ. А докато ехото заглъхне в предутринната тъмнина, разнася се още един изстрел.
Над ловните амвони се спусна совата, направи няколко кръга над смълчаната нива, прелетя над лобното място и жално проплака. А щурците този път по-дълго и угрижено мълчаха, не подеха своя концерт. Само нощната птица повтаряше своята зловеща прокоба, неразбрана навреме от син и баща.
На другия ден към обяд намерихме и двамата — сина с простреляно сърце, а бащата със страшна рана в главата …
Една вечер в компания с кукумявката
Житата бяха вече ожънати, ечемикът пожълтяваше с всеки изминат ден, а ябълките червенееха като лицата на девойките при първата среща. Следобедните горещини ставаха непоносими. Такава задуха и най-старите хора в селото не помнеха. Да беше пръснал само лек летен дъждец, всичко щеше да се освежи! Но по небето не се мяркаше нито едно облаче. И само късно вечер и рано сутрин изгорелите лица на селяните се разхлаждаха. Тези хладни вечери използувах и аз за своите ловни излети. Прекарвах голяма част от времето си в клоните на самотната дива круша, израсла на хълма зад селото.
Избрах си я още в началото на лятото. Само че дивачката бе гъсто обрасла с клони, трябваше половин ден да се въртя из короната й с трион в ръце, докато я проредих за своите нужди. Като слязох от нея, долу бяха нападали клони за пълна каруца.
А сега вече всичко е така, както трябва да бъде за сполучлив лов. Виждах добре на всички страни. Бях си сковал ловната седалка под самия връх на крушата. Бях я направил удобна, при нужда там можех и да си подремна, без да ме е страх, че ще падна. Доволен от работата си, аз очаквах да настъпи подходящо време. Бях си поставил за цел още преди разгонването на сърните да отстраня един стар и опитен сръндак. А не можех да се справя с такава задача току-така, без предварителна подготовка.
По-точно казано, сръндакът не беше толкова стар, можеше да поживее още година-две, но в участъка вече бяха израсли млади животни и имаше опасност да се разбягат заради него. Беше време да им помогна, за да не се преселят в някой друг участък. Освен това трофеят му бе хубав и кой знае дали ще развие по-добър през следващата година.
Който поне веднъж през живота си е видял такова животно, никога няма да го забрави. В основата си дебелите му рога са украсени с едри перли. Разклоненията от стволовете са симетрични, наклонени под един и същ ъгъл, леко издигнати напред. На двата ствола има по четири израстъка, като последните при върха образуват остър вълчи чатал. С такъв трофей човек се среща само веднъж в живота си и е жалко, ако се размине с него. Все пак сръндакът не е козел, вързан за оградата, а ако става дума за предпазливост, този има разум на стар професор.
Няколко години се опитвам да го проследя, но щом настъпи пролетта, сякаш вдън земя пропада. Излиза на паша само нощем, а, какъвто е умен, не може да не знае, че през този период никой няма право дори дърво да вдигне срещу него.
Старият горски надзирател, дето живее в самотната къща до самата гора, веднъж ми каза, че този рогат разбойник му обира ранните ябълки в градината. Не му повярвах, помислих, че се шегува. Но горският ме предупреди пак, и то съвсем сериозно, че ако не го застрелям, той щял да му види сметката. През лятото му съсипал цялата градина. Не можех да повярвам на възрастния човек, но той ме заведе в зеленчуковата градина. Намерихме пресни следи от големи копита на сръндак. За да се предпазя от някоя нова шега на горския, сам го запитах дали следите не са от неговия козел. Но човекът говореше сериозно. Дори ме заведе в обора, където преживяше спокойно една едра монтафонка. Бил продал преди няколко години козите заедно с козела и си купил крава. Разбрах, че не иска да ме вземе на подбив, но все още не можех да проумея как е разбрал, че точно търсеният от мен сръндак е влизал в градината му. Оказа се много просто. Забелязал горският, че и посред бял ден червените ябълки падат от дървото, без да ги брули вятърът.
А през ветровитите нощи под дървото не намирал нито една. Почакал една нощ и открил крадеца. А той проявил нахалство, не искал да се махне с добро. Дръпнал се на няколко крачки, свел рога и започнал да бляка заплашително. Искал да прогони стопанина на градината…