През топлото лято тялото й наедря, опашката й израсна дълга и пухкава. Катеричката изглеждаше по-голяма от своите родственици в гората. Може би поради това те я избягваха. Досега всички опити да се сприятели с някоя от тях оставаха безуспешни. А нима бе виновна, че дивата котка я отхрани със своето силно мляко? Нима можеше да не похапне от вкусното прясно месо и още топлите яйца?… Благодарение на тези храни израсна силна, затова така чевръсто бяга по дърветата. Опашката й се развяваше като червен байрак по голите клони и недружелюбните роднини я наблюдават със завист…
Веднъж се случи да срещне отново невестулката. За нещастие този път катеричката бе на земята, а хищникът — в клоните на дъба. Опита се да смрази жертвата си с поглед. За миг катеричката се почувствува слаба и безпомощна, а звярът над нея — напълно сигурен в плячката си. Катеричката се спусна към ствола на бялата бреза. Невестулката скочи на земята, за Да й пресече пътя, Може би това бе целта на катеричката, защото бързо сви към стария дъб и като пламък се изкачи в короната му. Невестулката загуби няколко мига, но те бяха достатъчни на катеричката, за да се измъкне от неизгодното положение на земята.
Започна дълга гоненица. Хищникът се изкачи по дървото, но щом приближи жертвата си, тя с дълъг скок се пренесе в клоните на съседното дърво. Трябва отново да се слезе на земята и да пропълзи по ствола на другото дърво. През това време катеричката си почива, набира сили за нов скок. Когато хищникът се доближи, катеричката скочи обратно в клоните на дъба. Невестулката ядно я стрелна с поглед, поколеба се дали да скочи, но разстоянието не отговаряше на възможностите й. Не оставаше нищо друго освен отново да слезе и да пропълзи до короната на дъба.
Когато скочи за четвърти път, катеричката не успя да забие нокти в клона и полетя към земята. Едва успя с опашката си да намали скоростта на полета и отчаяно се преметна през най-ниския клон на дървото. Невестулката бързо я последва. Докато малката катеричка се съвземе от падането, невестулката пропълзя до ствола на стария дъб. Побягна към върха, но умората вече казваше своето. Нямаше сили да прескочи в клоните на съседното дърво. Невестулката се приближи и докато се готвеше да скочи върху жертвата, катеричката скочи към земята, като умело кормуваше между клоните с дългата си рунтава опашка.
Невестулката яростно и упорито се спусна надолу, а катеричката изпълзя от съседното дърво и се втурна навътре в гората. Но между гъстите дървета това умееше и невестулката. Разбира се, някъде се налагаше да слезе и отново да пропълзи до короната на съседното дърво.
Катеричката имаше известна преднина, но силите й бързо се изчерпваха. За щастие, като скочи от един бор в друг, изненада две други катерички, по-дребни от нея. Те спокойно лющеха от шишарките и тревожно оглеждаха бягащата им родственица.
Забелязаха малко късно опасния звяр и се спуснаха в бяг след едрата катеричка. Тя обаче не им обърна внимание и продължи да скача от дърво на дърво, избирайки си по-дълги разстояния. Изведнъж дочу глух удар. За миг се огледа и видя, че една от катериците бе паднала на земята. Невестулката също забеляза падналото животно, разбра, че не е същото, което преследваше, но не се поколеба и скочи върху него.
Няколко дълги минути продължи неравната борба. Катеричката за момент се изплъзна и побягна към близкия бор, но невестулката с дълъг скок я улови и заби острите си зъби в шията. Катеричката изпищя и главата й увисна встрани. Хищникът жадно изпи топлата кръв.
Двете живи катерички не изчакаха да захвърли тялото на тяхната дружка, а преди това се спуснаха в бяг. По-малката някак естествено прие ръководството на по-голямата. Скачаше дисциплинирано след нея, не се отклоняваше, не задминаваше. Така направиха голяма обиколка из гората и се върнаха при старата бяла бреза. Там скочиха в старото гнездо и дълго си почиваха. По-голямата не прогони по-малката. Тя беше млада мъжка катерица. Скоро сова бе отвлякла майка им и заедно със сестра й те тичаха безгрижно по клоните на дърветата до този злощастен ден. Благодарение на своята издръжливост катеричката за втори път се измъкна от лапите на невестулката. Сега вече на хищника ще бъде трудно да я улови.