Тя прибра в гнездото си спасения мъжкар, но нямаше да го търпи дълго.
Преди да се стъмни, намери удобно място под чатала на съседния бор и започна да огризва кората. Младият мъжкар бързо долови замисъла й и продължи да дълбае дървото. Навътре то бе изгнило и не се оказа много трудно, за да се издълбае до вечерта в него удобна хралупа с малък отвор. На пръв поглед катеричката наблюдаваше без особен интерес младия мъжкар. Но вътрешно тя беше доволна, че близо до себе си има сродна душа.
От този ден двете катерици тръгнаха из гората заедно. Започнаха усилено да трупат запаси. Лошото бе само това, че вече забравяха в кои дървета са натрупали храна. Случваше се вместо да отидат при скривалището с жълъди, да намерят склада със семки от борови шишарки. Но това не беше голяма беда и не им пречеше да създават все нови и нови складове.
Сутрин белите влажни изпарения от потока се вдигаха и покриваха гората. Само тук-там стърчаха голите клони на стария дъб и острите върхове на вечнозелените борове. Катеричката се изкачваше по тези върхове над бялата мъгла и, учудена, наблюдаваше разкъсването на мъглата. Животът на двете катерици ставаше от ден на ден по-труден и изпълнен с опасности. През дългите нощи гладната сова обикаляше из клоните на оголените дървета, а през деня соколите се спускаха все по-ниско над гората.
Кой знае откъде в гората прилетяха на големи ята врани. Дърветата се огласяха от техните крясъци и катеричките се оглеждаха изплашени. Храстите около потока погрозняха, тревата по полянките най-напред почервеня, после пожълтя и незабелязано изсъхна. Есенните дни се задържаха слънчеви, но лъчите на слънцето вече не топлеха, както през лятото.
Една сутрин катеричката се събуди под напора на вятъра и погледна навън. Тежки оловни облаци плуваха ниско над гората. След малко вятърът престана и над гората заваля дребен дъждец. Не спря да вали няколко дни и нощи. Катеричките стояха в своите хралупи и от време на време поглеждаха навън. На четвъртата нощ небето се изясни, звездите светнаха, но сутринта времето застудя. Слънцето бавно изгря, но не стопли животните. Малки бели облачета се опитваха да го скрият за по-дълго в сянката си, но не успяваха. Вечерта вятърът се усили, катеричките се скриха в хралупите си и дълго не можаха да заспят. По едно време на полянката под стария дъб излезе кошута, следвана от едногодишно еленче. След тях втора, трета, четвърта. Едрите животни сведоха глави и търсеха нещо из сухата трева. В този момент от гората се показа едър елен. Спря се в средата на полянката, огледа стадото си и изрева. Гласът му бе странен, от присвитите му очи изскачаха пламъци, а наведените назад рога се опираха в хълбоците му. Кошутите надигнаха за миг глави, ослушаха се дали няма да се чуе отговор от гората, но скоро наведоха глави и тук-там откъсваха по някое сочно стръкче трева.
Но еленът беше неспокоен. Разкрачи се и още веднъж мощно изрева. Пак не получи никакъв отговор. Само най-младата кошута се отдели от стадото и тръгна сама към потока. Еленът се спусна след нея и скоро я доведе обратно с покорно наведена глава.
Неочаквано от вътрешността на гората се чу ревът на друг елен. Той също ревеше силно и гласът му се чуваше все по-близо. Едрият елен отново се разкрачи в средата на полянката, вдигна глава и отново изрева. В гласа му имаше не само призив, но и закана, отправена към онзи, който се приближаваше. Еленът от гората дълго не се обади. Този на полянката отново изрева и започна да рови с крака в земята. Кошутите вдигнаха глави и се огледаха тревожно.
Младата неспокойна кошута пак се отдели от стадото. Еленът се спусна след нея и бързо я върна, после събра цялото стадо в средата на полянката и се огледа. От потока излезе вторият елен. Той направи няколко крачки, вдигна глава и силно изрева. Водачът на стадото му отговори и застана срещу него. Широките му рога блеснаха на лунната светлина. Пришълецът изрева за последен път и също сведе рога.
Минаха миг-два и мощните рога треснаха, сплетоха се в жестока прегръдка. Мина доста време, докато се отделят. Двете едри животни отстъпиха няколко крачки и когато катеричките очакваха да чуят втори удар на рогата, от храсталаците се разнесе силен гръм…
Водачът на стадото направи висок скок, но във въздуха изстена, преви се и падна на земята. С последни сили той се надигна, направи няколко крачки и се сгромоляса под старата бяла бреза. От муцуната му излизаха облаци бяла пара, а дълбоко от гърдите се чуваше задавен стон. Миг след това започна да бие с крака и бавно стихна, изпънат неестествено на земята. А кошутата заедно с елена-пришълец беше изчезнала в гората. Дори катеричките не забелязаха в коя посока.