Не минава много време и до разкъсаното тяло на сърната се приближава лисица. Над нея лети ято врани, но звярът не им обръща внимание — лакомо изяжда вътрешностите на сърната, откъсва голямо парче месо и побягва към … храстите. Върху трупа кацат враните. Най-напред изкълвават големите очи, а след това обират остатъците по едрите кокали…
След няколко дни вятърът завя със сняг скелета на сърната, а посред оголената полянка катеричките намериха едно от своите скривалища. Те се нахраниха до насита, известно време тичаха насам-натам по полянката и скоро се прибраха в топлата хралупа, където проспаха още няколко дни.
Времето изведнъж се промени. Снегът в гората започна бързо да се топи. Катеричките се събудиха и тръгнаха да търсят храна. Неочаквано на най-долния клон в стария дъб забелязаха невестулка. Бяха толкова близо, че трудно щяха да се спасят с бягство. Но невестулката не им обърна внимание. Долу под дървото трима мъжкари жестоко се биеха, а женската, седнала на дебелия клон, наблюдаваше с интерес трибоя…
Двете катерички се върнаха безшумно в хралупата си. Не се нахраниха, но бяха живи. Тревожно се споглеждаха, не можеха да разберат какво става с невестулките, защо са толкова много. Но също така чувствуваха някакво вътрешно безпокойство. Настъпваше първата пролет в живота им и кръвта им започваше да кипи.
Студената зима вече се предаде напълно. В гората плахо настъпи пролетта. Дроздовете все още не пееха весело, но прелитаха от дърво на дърво и многообещаващо подсвиркваха. Кълвачът все по-често очукваше като грижлив доктор кората на дърветата и от време на време весело се разсмиваше. Свраките и враните станаха по-миролюбиви, а малките катунарчета весело цвърчаха в голите храсти. Фазаните се разхождаха на припек, подреждаха перата си и кряскаха с твърд, метален глас. А в тихите вечери над поляните прелитаха бекаси с дълги човки и пееха някак особено. Утринните мъгли бързо се разнасяха и по набъбналите клони блестяха капки роса.
Боровете и смърчовете спокойно посрещаха пролетта. Белите дъбове също на пръв поглед изглеждаха спокойни, само в брезите мъзгата напираше към най-тънките клони и те бързо загубиха зимния сивочер цвят. Само след няколко дни по тънките клончета се развиха малки листенца.
Катеричките вече страдаха от глад. По цял ден огризваха сочните връхчета на брезовите клончета и ставаха все по-неспокойни. Едрата катеричка побягваше кокетно от младия мъжкар, а той се спускаше като луд след нея. Сега и те не обръщаха голямо внимание на опасностите, които криеше лекомислената игра. Червените им тела прескачаха като малки пламъци из голите клони на дъба. И опитни акробати биха им завидели на дългите скокове. Беше им добре, може би много добре, но всичко хубаво бързо свършва.
Неочаквано в клоните на дъба се появиха още две млади мъжки катерици, започнаха да се увъртат около едрата женска. После се нахвърлиха срещу другаря й. Но той не се посрами. Първият нападател полетя към земята и можеше да благодари само на опашката си, че не си счупи гръбнака. С втория борбата продължи по-дълго. Дори потече кръв, но накрая и той бе прогонен. Сега вече двойката катерички имаше законно основание да остане заедно — брачният съюз бе скрепен с кръвта от шията на младия мъжкар. В дивата природа женската принадлежи на най-силния. По този начин поколението, което ще създадат, ще бъде по-силно и жизнено.
Изминаха още няколко седмици. Топлият вятър промени гората до неузнаваемост. Храстите напъпиха, в клоните им весело цвърчаха синици, около потока се белееха малките камбанки на бели кокичета, а между храстите срамежливо поклащаха звънчета тъмносини теменужки. Дните се удължаваха, а слънчевите лъчи грееха все по-топло. Всички дървета в гората напъпиха, а клоните им пращяха от нови сокове.
Катеришкото семейство използува топлите дни за строеж на ново жилище. Този път избраха мъничка хралупа в старата бяла бреза. Издълбаха го по-широко от обикновено, само входния отвор оставиха тесен. Мъжката катерица донесе от земята мек мъх и с него постла хралупата. Женската катерица поемаше от него донесеното и бързо го прогонваше от хралупата. Когато жилището беше готово и наближи раждането, тя съвсем го прогони от дървото.