Скоро над тялото се спуска врана. Не обръща внимание на условните знаци, оставени от лисицата, и започва да кълве с дебелия си клюн. Хищникът се показва от храстите и тихо ръмжи. Враната се вдига, но като вижда, че лисицата е далече от нея, отново се спуска върху трупа и продължава да кълве. Звярът не може да търпи, ако някой яде пред него от плячката му, и се спуска след птицата. Враната отлита и грачи — оплаква се на цялата гора от лакомата лисица.
Хищникът се оглежда и още веднъж захапва замръзналото месо. Едва е откъснала няколко парчета и над нея се спуска ято грачещи врани. Лисицата откъсва още едно голямо парче и се оттегля в храстите. Не обича този грозен крясък. Там спокойно дояжда месото и наблюдава как нахалните врани обират нейната плячка.
Разярената лисица няколко пъти изскача от храстите и прогонва враните, но те се отдалечават само на няколко метра и крещят, сякаш цялата гора е пламнала. Лисицата се предава и бавно се връща в леговището си.
Късно през нощта отново отива при трупа на сърнето. Но там са останали само гладко оглозгани кости и парчета кожа. Въпреки това хищникът захапва гръбнака и заедно с едно голямо парче кожа го заравя в снега, недалече от своето леговище. Тук враните няма да го намерят.
Бавно минават зимните дни и нощи. Опитната стара лисица е по-често гладна, отколкото сита. Но в дълбокото леговище, затрупано отвсякъде със сняг, е топло и може дълго да се спи.
Планината дреме под дебелата снежна покривка. Върху синьото небе летят черни врани и разтревожено грачат. Насам-натам като стрели прелитат свраките и съобщават нещо важно на своите роднини. И катунарчетата в храстите са разтревожени. Нещо става в гората. Лисицата е наострила уши и поглежда през боровите клончета. Не, засега няма нищо тревожно,. Нека враните си грачат, колкото щат.
Сега едрият дивеч се е събрал на стада и най-често се върти около хранилките. Двуногото същество се грижи за тях, кара им сено. Яребиците се нареждат в крайпътните храсти и след като мине шейната, кълват изпадналите от нея семена. Там обаче лисицата не може да ловува. Двуногото същество леко би открило следите й…
Фазаните прекарват студените нощи в клоните на дърветата, тъй че заекът остава най-леката плячка за лисицата. Но това дългоухо плашливо създание умее бързо да бяга и трябва много търпение, за да се улови от засада.
В едно слънчево утро пресният сняг блестеше и караше животното да присвива очи. Изведнъж лисицата трепна, доловила подозрителен шум. Изскочи бързо от леговището си и се притаи под младите борчета. Огледа се и недалече от себе си забеляза двуногото същество. То вървеше бавно из гората и държеше в ръцете си дългото лъскаво оръжие. Лисицата се надигна и побягна встрани. В дълбокия сняг не можеше да се тича бързо. Щом излезе на хълма, забеляза втори човек с оръжие в ръка. Обърна се под прав ъгъл, но след малко видя още един ловец.
Животното се почувствува като в клопка. Устреми се назад към леговището си, но в последния момент се сети за язовеца и с няколко скока се намери в бърлогата му. Старият самотник се събуди, изръмжа злобно, но се сви и направи място на неканената гостенка. Шумът отвън не го разтревожи — както леко се събуди, така леко и заспа. А лисицата слухтеше при отвора на бърлогата. Отвън се чувствуваше острата миризма от тялото на двуногото същество. Чуваха се удари по дърветата, свирене, лай на кучета, но тя беше опитна и нямаше толкова леко да успеят да я изкарат навън.
В този слънчев зимен ден не се чуха страшните гърмежи. Ловците отминаха дупката, без да забележат, че лисичите следи водят към нея.
Скоро се прибраха в селото, но лисицата още два дни не излезе от бърлогата на язовеца. Той продължаваше да спи и страховете на лисицата не го вълнуваха. На третия ден изгладнялата лисица напусна сигурното леговище. Запомни, че при голяма опасност може пак да го използува и тръгна из гората.
Едрите й лапи пропадат в дълбокия сняг, но с рунтавата си опашка тя замита следите. Изкачва се на скалата и оглежда притихналата гора. Слънцето вече не само заслепява очите, но и топли. Лисицата се изляга на камъка и започва да пощи бълхите от кожуха си. Но това занимание бързо й омръзва, протяга се отново, отваря уста, прозява се и чувствува как червата й се свиват от болка.
Един ястреб е кацнал на най-високия бор и дълго наблюдава лисицата. Само че това не е плячка за него. Лисицата също го е открила, но се преструва, че не е видяла нищо. Надига се и души влажния въздух. По тялото й се разлива някаква сладка топлина, обзема я леност и безразличие.