Вятърът тихо шуми в клоните на борчетата. По игличките се топи снощният лед и се превръща в дребни капчици вода. Слънцето сякаш току-що се е пробудило, а в гората цари утринна тишина. Тя прави дивите животни доверчиви и те лесно попадат в ноктите на хищниците.
Над бърлогата на язовеца каца сойка. Събудила се е и чисти перушината на гърдите си. Лисицата тихо ръмжи. Птицата трепва и отлита с крясък.
Лисицата лежи до вечерта. Погледът й отново се изостря, тя не се ослушва, дори и не забелязва приближаването на младия лисугер. Той пристъпва леко и слага отпреде й едър сив заек. После ляга на предните си лапи, върти любезно опашка и чака.
Лисицата пропълзява до плячката, души я от всички страни, сякаш никога не е помирисвала заек, и бавно започва да се храни. Скоро престава да дъвче. Не усеща глад. Измъчва я нещо друго. И лисугерът не се докосва до месото. Остава да лежи срещу нея до сутринта. Гъстите клони на младите борчета ги скриват от любопитните погледи. Язовецът също не се интересува от тях. Доволен е, че хищниците са го оставили на мира, и отпочива в своята просторна бърлога. През зимата е отслабнал, но сега времето се оправя и той бързо ще заглади косъма…
Може би всичко щеше да се развие много по-иначе, ако на сутринта клоните на младите борчета не се бяха разгърнали и сред тях не се беше показал втори лисугер. Той оглежда двете животни, пристъпва напред, изръмжава и започва злобно да рие пръст срещу съперника си.
Лисицата продължава да лежи, сякаш това не я засяга, а младият лисугер се надига, изгърбва се и с ниско наведена глава ръмжи срещу натрапника. Но той не отстъпва, излайва пронизително и скача напред. Двете животни се търкалят пред лисицата, хапят се и ръмжат, а наоколо лети ръждива козина. Ето, младият се изтръгва и сега той може да се нахвърли върху натрапника. Но в мига, в който неопитният лисугер се колебае, неговият враг се изправя, готов за ново нападение. Младият лисугер подвива опашка и побягва встрани. Спира се при ствола на един дебел бор и оттам ръмжи, но щом новодошлият се спуска към него, отскача бързо и бяга по-далече. Скоро той се предава и изчезва в дивата гора… Старият мъжкар се връща при лисицата, смело приближава до нея, подушва заека и стръвно го разкъсва. Нахранил се, той сяда на задните си лапи до лисицата, а пък тя се изправя, разхожда се и отново сяда, този път по-близо до него. Старият лисугер ръмжи тихо, след това я захапва за гърба, разтърсва я, сякаш иска да я накаже за близостта й с другия, а после я пуска. Лисицата се свива покорно и се обръща към него. Но старият мъжкар спазва ритуала на годявката докрай. Става и откъсва парче месо от тялото на заека. Приближава се бавно и го поднася на лисицата. Тя нетърпеливо рови с крака, сграбчва подаръка и лакомо го изяжда. После лисугерът влиза в бърлогата, оглежда я отвътре и ляга на входа. Лисицата се допира до него. От този ден никой не наруши щастието на лисичето семейство. Вече трета година старият лисугер е баща на нейните лисичета.
Изминаха няколко седмици. Топлият вятър издуха снега и от най-усойните места на гората. Бреговете на потока са покрити с млада трева, дивият чесън по полянките е източил своите дълги зелени стъбла, а въздухът от сутрин до вечер е пълен с най-различни звуци. Сутрин първа се обажда кукувицата и пробужда сънливата гора. След нея запява дрозд, кълвачът бърза да провери здравето на дървото, на което е спал, катунарчетата, чинките и синиците започват да чуруликат.
В кората на отсрещния висок бор са свили гнездо ястреби, близо до тях са се настанили соколи, а гълъбите са избягали по-далеч от хищните птици и цял ден гукат в короните на кичестите върби.
Старата лисица възприема пролетните промени някак по-сериозно и угрижено. Излиза късно вечер от бърлогата си и се връща пред разсъмване. Един ден тя вижда, че язовецът излиза от бърлогата си, приближава се бързо, влиза в леговището, оглежда го отвътре, а след това излиза и оставя навън своите условни знаци, а после се настанява като у дома си… След закуска язовецът се върна при бърлогата си. Наведе се и, щом разчете знаците, замърмори недоволно. Зае се да почиства входа, затрупа с пръст мястото и едва тогава влезе в леговището. Лисицата сякаш не го забеляза — свита на кълбо в дъното на бърлогата, тя се правеше, че спи. Язовецът дълго мърмори и обикаля около нея, но като разбра, че нахалницата не му обръща внимание, легна в другия край на бърлогата и заспа.
Късно след обяд лисицата излезе навън и доволно изръмжа. Пред входа я чакаше старият лисугер и държеше заек в муцунката си. Лисицата прие подаръка, изяде го и се излегна под стария бор. Лисугерът легна до нея. От благодарност тя започна да пощи кожуха му, а старият мъжкар замърка от удоволствие…