Като се стъмни, язовецът излезе от бърлогата, погледна, намръщен двете животни, поклати глава и слезе към потока. Там най-лесно намираше насекоми и вкусни коренчета, а тази вечер успя да открие дори гнездо с птичи яйца. Нахрани се добре, а за добавка разрови меката пръст и извади няколко сочни коренчета. После слезе към потока, пи дълго вода и се върна при бърлогата. Но в нея вече се беше настанило лисичето семейство.
Старият мъжкар лежеше пред входа и злобно изръмжа насреща му. Язовецът спря нерешително, помириса двете купчинки лисичи изпражнения, набръчка нос и тръсна недоволно глава. След това разрови купчината кости, счупи няколко със зъбите си и се отправи към долчинката, откъдето беше дошъл. Не за първи път в живота му се случваше нахалната лисица да заеме неговото леговище. Помири се и сега. Предпочете да отстъпи без бой — лисиците бяха две и той не беше сигурен дали ще ги надвие…
Преди разсъмване старият лисугер излезе на лов и лисицата остана сама. Настанила се неканена в чуждото леговище, тя започна да прави някои подобрения. Най-напред почисти полузатрупания втори изход. Дълго рови с лапи в песъчливата пръст, докато го направи по мярка. Изходът водеше в другия край на полянката, под един нисък храст. Беше доста далече от първия и трудно можеше да бъде забелязан от ловците. Доволна от извършеното, лисицата се върна в бърлогата, наскуба козина от тялото си и я разстла върху изровената пръст. След това легна отгоре и заспа…
Привечер я събуди напевният глас на кукумявката. Лисицата примигна и погледна през изхода. По небето трептях#а хиляди звезди. Скоро пред нея застана старият лисугер. В муцуната си той носеше пет-шест мишки, остави ги пред лисицата и пак изчезна в нощната тъмнина.
На разсъмване те пиха заедно вода от потока и легнаха в бърлогата на язовеца. Бяха свикнали един с друг — вече трета година двамата посрещаха пролетта. Лисугерът ловуваше, а лисицата чакаше в леговището. През деня, когато той задрямваше, лисицата пощеше бълхите му и ласкаво облизваше козината по гърба му. Храна имаше достатъчно. Но една нощ старият лисугер слезе към селото. На разсъмване положи пред лисицата едра кокошка. На другата вечер той повтори опита си и вече не се върна.
Три дни лисицата лежа гладна в бърлогата на язовеца и слизаше само до потока, за да пие вода. Едва на четвъртия ден, отмаляла от глад, тя се принуди да излезе на лов. Гладът я подгони в необичайно за ловуване време — слънцето стоеше още високо над върховете на боровете.
Лисицата слезе предпазливо до потока, премина го по ствола на повалено от вятъра дърво и навлезе в една нива с люцерна. От двете страни се простираше боровата гора. Нивата беше разделена терасовидно от три високи межди, обрасли с шипкови храсти, диви сливи и бодлив глог.
Лисицата се спусна към първата межда. Там обикновено бяха леговищата на полските мишки. Друг път тя би обърнала внимание на някои дребни неща, които предвещаваха опасност, но сега бързаше, заслепена от глад.
Лисицата не забеляза, че от крайните борове излетя мишелов. Птицата бързо набра височина и отлетя към гората. Мишеловът беше обезпокоен от три човешки фигури. Две от тях носеха пушки, но сачмите не можеха да достигнат височината, на която се издигна птицата. Тримата мъже се спряха в горния край на нивата и загледаха надолу.
От гората излезе сърна и спря в люцерната. Не усети хората, стоящи по посока на вятъра, също както не ги усещаше и лисицата. А лисицата ловува из трънливата межда, лапа мишките и весело върти опашка. Вече не е толкова гладна, но все още трябва много да яде. Сега не е сама, след известно време бърлогата ще се изпълни от гласовете на рожбите й, а те трябва да бъдат силни.
Лисицата навлиза в плитка долчинка, спира за миг и души, но не открива нищо подозрително. Минава под една разцъфнала върба и тръгва по междата. Не предчувствува опасността, не знае, че един от тримата ловци я е забелязал. Тя познава всяко храстче и всяко дърво по тези места — затова се разхожда като у дома си.
Но нещо тревожи лисицата, чувствува, че нещо не е в ред. Още не е забелязала ловците. Не вижда дори, че един от тях поведе кучето надолу в обход. Той няма пушка. Двамата с пушките останаха в засада. Вятърът, този неин съюзник, този път духа срещу ловците, а зрението на лисицата не е кой знае какво. Мъжът с кучето се спуска внимателно по края на гората. Едрото ловно куче върви послушно след ловеца, а мускулите играят под кожата му. Може би вече усеща дразнещата миризма на лисицата и се дърпа, но ловецът му се заканва с пръст и то послушно тръгва след него.